— Има си и куче — продължи Карен. — Прекрасна малка немска овчарка. Обожава да си играе с кутрето, виж колко е щастлива, Миа, виж.
Карен посочи нагоре към тавана и застина в глуповата усмивка.
— Мама скоро ще дойде, Маргрете. Малко остава.
Карен махна и изпрати целувка към небето.
— Защо десет рокли и само пет момиченца? — реши да си опита късмета Миа.
— Какво? — сепна се Карен.
— Поръчала си десет рокли, а си отвлякла само пет момиченца.
— Никое момиченце не бива да остава само с една рокля, не мислиш ли? Ти само една рокля ли имаше, Миа? У дома в Осгорщран? Когато си играеше с малката Сигри.
Миа прехапа устни, когато чу името на Сигри. Усети, че я разкъсва ярост, но успя донякъде да се успокои.
— Значи ще бъдат само пет? — тя се усмихна.
— Да — кимна Карен замислено, сякаш наистина се питаше дали не е трябвало да вземе повече. — Така е най-добре — с малки класове, всички да се виждат и да се чуват. Не ти ли се струва важно всички да се виждат и да се чуват? Пет са достатъчно, нали?
— Абсолютно — съгласи се Миа. — Браво на теб. Постъпила си разумно.
— Мислиш ли? — удиви се Карен.
— О, да, абсолютно — увери я Миа. Идеята ти е много хубава и планът ти е чудесен! Боже Господи, та Маргрете не може да ходи сама на училище!
— Нали? — Карен пак седна върху масата. — Това беше най-малкото, което можех да направя.
— Много добре си го замислила — продължи Миа. — И си го изпълнила невероятно умело. Все пак не разбрахме нищо. Хубаво успя да ни заблудиш. Много си добра.
— Нали? — Карен се засмя и плесна с ръце.
— Да, най-умната, която съм срещала — похвали я Миа.
— Замислях го дъъълго — сподели Карен. — Много подробно. А после се оказа толкова лесно. Това е най-лошото — беше толкова лесно, толкова лесно, та вие тръгнахте по съвсем погрешна следа. Весело си поиграхме, не мислиш ли?
— Да, беше много забавно — усмихна се Миа.
— А сега сме близо до края. Ще бъде хубаво — въздъхна Карен. — Сега просто всички ще умрем и готово.
— Да, ще бъде хубаво. — Миа пак се усмихна, а мислите препускаха в главата ѝ. — „Сега“ ли каза, Карен? Точно сега? Кой ще умре сега?
— Първо ти — осведоми я Карен. — После Марион. Или не, почакай. Всъщност още не съм решила.
— Не си ли? Нямаш ли готов план? Не приличаш на себе си.
— Знам — засмя се Карен. — Но не мога да решавам всичко. Някои неща зависят от случайности.
— Така ли? Разкажи ми.
— Наех един тип да ми помага — Карен седна. — Мъжете са тъпи, нали знаеш?
— Адски тъпи — съгласи се Миа.
— Да, нали? Забележително задръстени. Но този наистина беше върхът. Изключително глупав, глупав, разбираш ли? — засмя се Карен.
— И кой е той?
— Ех, просто някакъв тип. Как ли се казваше? Да, името му беше Уилям. Беше женен, но искаше мен. Знаеш ги мъжете, много са елементарни. Помогна ми да построя стаята. Старата не ми харесваше. Исках нова.
— Защото е била стаята на Маргрете ли?
— Да, вече не беше хубава.
— Разбирам.
— Та той ми помогна да я ремонтирам и после ми хрумна нещо забавно.
— Какво?
Карен едва се удържаше. Кикотеше се като малка ученичка.
— Заснехме филм — прихна Карен.
— Филм ли?
— Да, с мобилния му телефон. Господи, колко се смях после!
Филмът на Кисе. Не беше истински.
Миа се помъчи да не сваля маската си.
— Какъв филм заснехте?
— Той се престори на много уплашен — смееше се Карен. — И зададе грешни координати на местоположението си. Знаеш — джипиес като онези в колите.
— Така ли?
— Зададе неверни координати. Не е ли забавно?
— Ужасно забавно — отвърна Миа, но вече не успяваше да се усмихне.
— И какви координати зададохте? — прокашля се тя.
— Това е най-веселото — изхихика Карен.
— Координатите са на къща надолу по пътя. Не е ли страшно забавно? Вие получихте филма, нали?
Карен пристъпи съвсем близо до Миа. Неуравновесената жена я погали по лицето със студената си ръка.
— Сигурно си въобразяваш, че ме заблуждаваш, Миа. Преструваш се на моя приятелка. Да не би да ме мислиш за глупава, а?
Миа усещаше студените ѝ пръсти върху очите и устните си.
— Получихте филма, нали? От жена му.
Миа кимна леко.
— Знаеш ли, Миа, не съм глупава. Не можеш да ме заблудиш. Правиш се на послушна? Защо се забавихте толкова дълго с филма? Честно казано, очаквах отдавна да се разнесе трясък.