На Миа ѝ се повдигаше. Карен прокарваше студените си пръсти по лицето ѝ, сякаш е сляпа и се опитва да се ориентира опипом.
— Какво се случи, Миа?
На Миа ѝ бе изключително трудно да стои кротко. Искаше ѝ се да ухапе лудата по пръста, но се отказа.
— Не ѝ пукаше за филма. Дойде едва преди няколко дни — отвърна Миа спокойно.
— Аха. Не го е обичала особено, нали?
Миа не отговори.
— Разбирам я — засмя се русорижата жена. — Той беше свиня. Но е у вас, нали?
Миа кимна предпазливо.
— Чудесно. В такъв случай чакаме да се чуе „бум“.
Карен се ухили и зае мястото си върху масата.
— Значи е съвсем наблизо? — поиска да се увери Миа.
— Да, нали е много забавно. Ще чуем пукот, а може и да погледаме малко. Ако успеем да видим нещо.
Карен стана и изчезна от полезрението ѝ. Миа усещаше студа, който лъхаше от злия човек зад нея. Пак погледна скришом екрана. Изпадна в ужас, когато забеляза, че Марион се събужда.
Не, не, Марион. Продължавай да лежиш неподвижно.
— Впрочем ти няма да чуеш — прошепна гласът в ухото ѝ. — Няма да можеш да чуеш пукота.
Карен я погали по бузата.
— Сега ще умреш, не е ли прекрасно?
Миа направи последен отчаян опит да се освободи, но не успя да помръдне. Вече не можеше да се удържи. Усещаше, че я обзема ярост и не можеше да я спре. Тялото ѝ щеше да експлодира.
— Проклета луда!
— Така, така, внимавай с езика, Миа — смигна Карен.
Миа отново усети тиксото върху устните си. Вкус на лепило на езика. Трудно дишаше. Паника. Не изпадай в паника. Дишай спокойно през носа. Не се буди, Марион. Не я оставяй да те види, стой мирно. Това е клопка, Холгер. Не изпращай хора в къщата. Тя е решила да отнесе всички със себе си. Не позволявай на никого да влиза вътре. Холгер. Не влизай. Не изпращай Ким или Къри, или Лудвиг, или Габриел, или Анете. Не изпращай никого. Нямаме хора за губене, Холгер.
Миа почувства убождане в дясната си ръка. Погледна надолу: Карен бе пъхнала игла във вената ѝ. Чу как рижо-русата психопатка шумоли с нещо зад нея, окачила бе торбичка на стойка, Миа усети, че нещо започва да се влива в тялото ѝ. Смразяваше и сковаваше кръвоносните ѝ съдове.
— Такааа — каза Карен и отново приседна на масата. — Жалко, не можахме да поиграем повече. Но е най-добре да умреш сега. Иска ми се да остана малко насаме с Марион. Трябва да прекараме известно време заедно, преди да заминем — само тя и аз. Не мога да те оставя тук. — Изсмя се тихо.
— Представи си колко ще е забавно, когато разберат, че си умряла само няколко къщи по-далеч. Ако оцелеят. Тези, които оцелеят. Кой вярва, че ще оживееш, Миа? Мунк? Ким? Онзи Ларшен, дето се мисли за нещо особено? Няма ли да е забавно да разберат?
Миа измънка зад тиксото. Русорижата психопатка не беше съвсем в час — не разбираше, че Миа не може да отговори. Карен барабанеше с ръце по масата, на която седеше. Цъкаше тихо с език. Почеса се по лицето. Стана. Изчезна от зрителното поле на Миа. Върна се с двуцевка. Отвори я, провери дали има патрони и в двете цеви. Затвори пушката и я остави на масата до себе си.
— Този, чието име не назоваваме, обичаше да стреля по животни — обясни тя и пак се почеса по лицето. — В това отношение си приличаме. И двамата обичаме да убиваме разни неща. Толкова е весело да ги гледаш как умират, нали, Миа? Приятно е, когато спират да дишат. Когато отпътуват.
Карен стана и излезе в коридора. Миа чу да се отваря и затваря врата. Слаб полъх свеж въздух се промъкна в стаята. После изчезна. Карен се върна.
— Няма да се застрелям с пушката, ако така предполагаш. На момичетата едва ли ще им хареса да имат учителка без лице, не си ли съгласна? Не, тя е просто така, за всеки случай, ако дойде някой. Човек никога не е достатъчно подготвен, нали, Миа?
Миа пак усети пареща болка в ръката си. Нещо почти металическо се вливаше в кръвта ѝ. Започваше да се затруднява да фокусира погледа си. Опита да се съсредоточи върху екрана. Марион вече не беше там. Дали Карен е слизала долу? Какво бе направила с момиченцето.
Карен поклати глава и се усмихна.
— Беше приятно да ги гледам как падат. Онзи глупак, дето засне филма, падна доста хубаво. За момент си помислих, че може да лети. Точно като Рогер Бакен. Рогер даже имаше крила. Такова удоволствие беше да го наблюдавам. Ти така ли си се чувствала, Миа? Когато си убивала?
За момент Миа припадна, изгуби съзнание, едва не напусна отвратителната стая за вечни времена, потръпна, когато пак се събуди.
Карен бе приготвила куфар.