Отново пращене. Сара Кисе не чу и дума от приказките на покойния си мъж, само гледаше изплашените му очи и как устните му треперят и ломотят неспирно. Това продължи около минута. После филмът свърши.
И така, кого чука, за да получиш тази поръчка? Или работата е била срещу чукане? Във всеки случай така и не видях никакви пари. Ще ти помагам, как пък не!
Клипът беше много неприятен за гледане, но тя нямаше сили да се намеси. Най-вероятно бяха глупости, някаква идиотска шега. Много отдавна беше престанала да вярва на всичко, което онзи идиот правеше.
Сара изтри клипа от компютъра, извади флашката, хвърли я на боклука, излезе в коридора и изхвърли торбичката с боклук в шахтата. Така. Сега къщата пак беше чиста. Само нейна. Нито следа от него.
Скоро дъщеря ѝ щеше да се върне от училище. Животът беше прекрасен. Тя вземаше решенията в този дом. Излезе на верандата и си запали цигара. Изтегна крака на масата, усмихна се, затвори очи и се наслади на един лъч на пролетното слънце, което най-сетне се беше показало.
Нейният живот. Ничий друг. Най-после.
17.
Габриел Мьорк тъкмо се канеше да тръгне към тъй наречената заседателна зала, когато на вратата се почука.
— Да? — каза той.
— Здравей, Габриел.
Холгер Мунк влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Младежът кимна за поздрав и пое голямата му, топла ръка.
— Е, да — Холгер се почеса по главата, — не си получил още всичко необходимо за кабинета, нали?
— Не. — Габриел се огледа. — Но той… ъ…
— Ким?
— Да, Ким твърди, че оборудването е на път.
— Чудесно, чудесно. — Холгер се почеса по брадата. — Преди при нас работеше друго момче на този пост, но се поддаде на съблазни. Жалко, но това е положението.
Габриел Мьорк се почуди дали да не попита на какви съблазни се беше поддал неговият предшественик, но се отказа. В очите на Мунк имаше нещо. Същия поглед бе забелязал и при другия, Ким. Тежък, сериозен поглед, издаваше, че мислите му са другаде.
— Назначихме те по малко неортодоксален начин. Съжалявам, обикновено се срещам с всички, които назначавам, но този път за жалост нямаше време.
— Няма проблем — махна с ръка Габриел.
— Горещо ни беше препоръчан. — Мунк го потупа по рамото. — Още веднъж се извинявам за целия стрес, малко е… да, знам ли… Получи ли инструкции от Ким?
Младежът поклати глава.
— Добре, полека-лека ще навлезеш в рутината. Прочете ли вестниците днес?
— В интернет — уточни Габриел.
— Някакви особени новини да бият на очи днес според теб?
— Двете момичета, които всички търсят?
Мунк кимна.
— Двамата с Миа скоро ще дадем пълна информация на всички, но само за да знаеш за какво става въпрос. Нямаш опит с полицейска работа, нали?
Габриел отново поклати глава.
— Не го мисли много. Избрах те заради уменията ти — продължи Мунк. — Както отбелязах, не разполагаме с време, иначе щяхме да те пратим на курс, съкратен вариант на полицейска школа, но няма да успеем, така че ще се учиш в крачка, а ако има нещо неясно, само ме питай. Става ли?
— Добре — кимна Габриел.
— Хубаво — промърмори Мунк, който пак се беше отнесъл. — Впрочем какво си помисли?
— За какво? — попита младежът.
— Чел си новините днес, нали? — продължи Мунк.
— А, да — потвърди Габриел и леко се изчерви, усетил, че е трябвало да разбере какво го пита шефът му. — Помислих си каквото и всички останали, предполагам. Бях шокиран. Следях случая с двете изчезнали момичета. Надявах се да се появят живи.
Габриел си припомни вестникарските заглавия.
Паулине и Юхане намерени убити…
Като две кукли на дървото…
Семействата са дълбоко покрусени…
Виждали ли сте тези дрехи…
— Това ли имахте предвид?
— Какво?
Мунк пак се беше отнесъл за момент.
— Трябва ли да кажа още нещо?
— Не, няма нужда. — Мунк сложи ръка на рамото му и тръгна към вратата. — Или да, кажи още нещо.
Мунк му направи знак да седне, самият той остана прав, облегнат на стъклената преграда до вратата.
— Ами, не знам — подхвана Габриел. — Когато се събудих тази сутрин, бях, ами, обикновено момче, не знаех, че това е случай, по който щях, ами, да работя.
Думите имаха странен привкус в устата му. Да работи. По случай. Случай на убийство. Вестниците гъмжаха от гръмки заглавия, телевизионните канали — от извънредни емисии, всички говореха как са намерени двете момиченца, изчезнали преди няколко седмици и издирвани от почти всичко живо в цяла Норвегия. Полицията явно разполагаше с повече информация, отколкото оповестяваха, но търсеха свидетел, който да е виждал дрехите; роклите, в които бяха намерени момичетата. Кукленски рокли. Между редовете прозираше понятие, все още неназовано, защото това бе Норвегия, а не САЩ или друга страна, където ставаха такива неща. Сериен убиец. Тези думи не се бяха появявили никъде, но всички си мислеха за тях.