— Помислих си, че убиецът е един и същ — каза Габриел.
— Така е, продължи…
— Помислих си, че това не е типично за Норвегия.
— Точно. Какво още?
— Много се зарадвах, че не са деца на мои познати — поде Габриел.
Мунк му направи знак да не спира.
— Странно, и двете са щели да започнат училище. Най-напред си помислих дали не е замесен учител и че вероятно ще изчезнат и други момиченца. После си помислих, че ако имах шестгодишна дъщеря, много щях да я пазя точно сега.
— Какво каза? — Мунк пак се пробуди.
— Ако имах шестгодишна дъщеря, много щях да я пазя.
— Не, преди това.
— Вероятно ще изчезнат и други момиченца?
— Още преди това.
— Помислих си дали не е замесен учител.
— Хмм. — Мунк пак се почеса по брадата.
Тръгна към вратата.
— Да, а между другото, добър ли си с кодовете?
— Нали затова ме назначихте.
— Да, наистина — усмихна се Мунк.
Бръкна си в джоба и извади едно изписано листче.
— Не е приоритетна задача, а нещо лично, но все пак се надявам да ми помогнеш.
Той подаде листчето на Габриел.
— Имам разни приятели нърдове, обичат да ме предизвикват. Един от тях ми изпрати тази задача, а аз не успявам да я реша.
Габриел погледна бележката.
bwlybjlynwnztirkjao=5
— Разбираш ли какво е? — полюбопитства Мунк.
— Засега не — промърмори Габриел.
— Изпитва ме от няколко дни — въздъхна Мунк. — Но май е време да се предам. Виж какво можеш да направиш, става ли? Ядосвам се, когато тези мои приятелчета успеят да ме надхитрят.
Той се засмя и потупа младия човек по рамото.
— Но това не е приоритетна задача, това е личен въпрос, окей?
— Разбрах — кимна Габриел.
Мунк отново се запъти към изхода, но след като излезе в коридора, подаде глава през вратата.
— Пълният инструктаж се отлага за след час.
— Добре. — Габриел се задълбочи в изучаването на задачата от бележката на Мунк.
18.
Бенямин Баке прегледа заглавията в днешния брой на „Ве Ге“ и не успя да прикрие обзелото го разочарование, когато не намери името си. Вестникът бе избрал най-добре облечен мъж на годината. Миналата година той беше заел трето място, изпреварен само от Мортен Харкет и Ари Бен, а тази година въобще го нямаше в списъка. Мамка му. Актьорът удари силно с ръка стената на гримьорната, но веднага съжали. Заболя го, а и вдигна шум. Не след дълго се почука на вратата на гримьорната и Сюсане, асистент-режисьорката, надникна вътре.
— Всичко наред ли е, Бенямин? Нещо изтрополи тук.
Той пъхна ударената си ръка в джоба, а на лицето му изгря най-хубавата му усмивка. Все пак беше актьор.
— Всичко е супер. Вероятно е било от Трон-Еспен.
— Окей — усмихна се Сюсане. — Репетицията е след петнайсет минути, действие трето, от началото.
— Да бъдеш точен или не. Туй е въпросът. — Бенямин ѝ намигна.
Асистент-режисьорката се изкикоти и изчезна. О, да, не бе изгубил чара си, но това тук беше ад. Миналата година фигурираше в списъка, какво се бе объркало през тази? Беше толкова прилежен в облеклото си. Дори бе наел пиар агент и стилист, за да му помагат. Да изглежда добре. Да го снимат по подходящи поводи. От правилния ъгъл. Въздъхна и седна пред огледалото. Не се бе променил толкова много за една година. Няколко миниатюрни бръчици около очите. И да речем, малко по-високо чело. Наведе се напред и се вгледа по-отблизо в линията на косата си. Видът ѝ не бе задоволителен. Беше се качила с няколко милиметра, откакто провери за последно. Той нагласи бретона си леко настрани — изглеждаше по-добре, когато го носеше така. Направи няколко говорни упражнения; загря си гърлото, нацупи устни пред отражението си в огледалото. Бяха го назначили в Националния театър преди почти осем години. „Родена е звезда“ — писа „Дагбладе“ след неговото изпълнение на Естрагон във „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет и оттогава му даваха общо взето само главни роли, поне през първите години. Бе играл Ромео. Бе играл Пер Гинт. Сега щяха да поставят „Хамлет“ на Шекспир на голямата сцена и той се надяваше и този път на главна роля. Хамлет. Да бъдеш или да не бъдеш. Но му дадоха само Хорацио. Хамлет, разбира се, остана за Трон-Еспен. Наистина не разбираше защо. Беше много по-добър актьор.