— О, Господи…
Това ужасно не му прилягаше. Да играе в сянката на Трон-Еспен. Проклетия Хорацио, и без това никой не го зачиташе, общо взето само Хамлет му говореше. Да стои там и да свежда глава, и да се държи с Трон-Еспен като с крал, не, това не му харесваше.
Бенямин Баке се надигна и разгледа тялото си в огледалото. Изглеждаше отлично. Настроението му малко се подобри. Всички тренировки в последно време бяха дали резултат. Също и йогата. И процедурите за кожа бяха помогнали, никъде не се виждаше и петънце.
Той пак седна на стола и продължи с говорните упражнения. По интеркома се чу гласът на помощник-режисьора.
— Готови сме за репетиция на трето действие. Хамлет. Хамлет, трето действие, от началото, след пет минути.
Бенямин Баке приключи с упражненията, излезе от гримьорната и се запъти към главната сцена.
19.
Габриел Мьорк седеше най-отзад в заседателната зала и чакаше докладът да започне. Поздрави всички, ръкува се, каза „здравей“, „здрасти“, без да запомни повечето имена. Там беше и Ким, който го бе посрещнал на улицата, и жена с дълга светла коса, Анете; освен тях присъстваха трима млади мъже, чиито имена веднага се изличиха от паметта му, и един по-възрастен колега, казваше се… не беше ли Лудвиг?
Холгер Мунк влезе в стаята, следван по петите от Миа Крюгер. Миа седна на един стол най-отпред, а Холгер включи проектора и го свърза с портативния си компютър.
— Да, здравейте всички. Днес е първата ни среща. Присъствате в пълен състав и точно това ни е нужно. Сред нас има неколцина нови лица, добре дошли на тях. Не е зле колегите, били тук и преди, да се погрижат да приобщят новите към групата, за да имаме възможно най-голяма полза един от друг. Преди десет дни намерихме Паулине Улсен, а преди осем дни — Юхане Ланге. Първоначално се опитахме да задържим медиите настрана, но решихме да ги използваме за нашите цели. Както сигурно сте научили, днес публикувахме снимки на роклите на момичетата.
Холгер направи кратка пауза, поглеждайки към присъстващите. На Габриел Мьорк му се струваше, че долавя тънка усмивка отвъд сериозния поглед.
— Всъщност беше редно да отпразнуваме, че отново сме на „Марибуесгата“ — добави Мунк бързо. — Но понеже имаме спешна работа, ще го отбележим по-късно.
Габриел се поогледа наоколо. Независимо от сериозната атмосфера, забеляза усмивки и няколко доволни изражения. Тези хора несъмнено се радваха да се видят.
— Някои от вас са в екипа от началото, но други са нови, затова бих искал да запозная всички с всичко. За сведение — инструкциите са качени под формата на pdf-файл на сървъра, той ще проработи в рамките на деня. Тук ще ви помоля да споделяте цялата информация, значи, попаднете ли на нещо, качвате го на сървъра. Всички ще имат достъп до всичко, нещата ще вървят по-бързо и работата ни ще е по-лека, когато дойде време да пишем доклади.
Мунк натисна един бутон на компютърната клавиатура и презентацията започна. Не беше снимката, отпечатана на първите страници на вестниците — две кукленски рокли. Сега се появиха изображенията на изчезналите момичета, облечени в същите тези рокли, и всяко увесено на „своето“ дърво. Габриел Мьорк никога не бе виждал нещо подобно и сега осъзна с какво всъщност се е захванал. Не беше филм. Не беше телевизионно предаване. Беше действителност. Двете момиченца вече ги нямаше. Някой бе отнел живота им. Наистина. Те вече не дишаха. Вече никога нямаше да говорят. Никога повече нямаше да се усмихват. Никога нямаше да тръгнат на училище. Габриел Мьорк се опита да запази спокойствие, насили се да гледа снимките, макар стомахът му да се свиваше. Даваше си сметка, че и бездруго достатъчно бие на очи. Нямаше да се приеме много добре, ако припадне на първия инструктаж.
— Паулине Улсен и Юхане Ланге — подхвана Мунк. — Шестгодишни. Щели са да тръгнат на училище наесен. Паулине е обявена за издирване преди четири седмици. Юхане — преди три.
Нови изображения — бяха на някакви карти.
— Паулине е изчезнала от детската градина към църквата в квартал „Скьойен“ и е открита в Маридален. Юхане е изчезнала от детската градина „Лиле Екеберг“ и е открита в гористата местност Крукскуген, недалеч от „Хаделансвайен“. Трудно е да се определи с точност времето на смъртта на двете момичета. За определен период явно са били държани живи, преди да бъдат облечени в тези дрехи и изложени така, че да ги открием.