Мунк пак натисна един бутон на клавиатурата и се появиха нови снимки. Габриел не издържаше да ги гледа и на моменти поглеждаше надолу към обувките си.
Боже Господи. На какво се беше съгласил. Тези момичета бяха мъртви. Наистина. Жертви на гротескна игра.
Сега му се искаше да се върне в леглото, усещаше как животът му се е променил само за няколко минути. Щеше му се никога да не бе виждал тези снимки. Да не знае за съществуването на такива хора. Които извършват подобни действия. Изведнъж се почувства много уморен. Налегна го неизпитвана досега тъга. Беше дочувал, разбира се, че такива неща стават, но не го бе осъзнал. Беше прекалено нереално, не, прекалено реално, дяволски реално, беше такова, каквото е. Габриел пое дълбоко дъх и положи усилия да се съсредоточи, за да остане спокоен.
— Няма следи от сексуално насилие — продължи Мунк. — Момичетата са били измити, ноктите им — изрязани и почистени, косата им — сресана. И двете момичета са носили на врата си табелки от „Норуиджиън“. „Пътувам сама.“ И двете са имали ученически чанти на гърба си. И двете са убити със свръхдоза упойващо вещество. Несъмнено става въпрос за един и същи извършител — двете отвличания и убийства са били подробно планирани. Паулине е намерена от Валтер Хенриксен. Името му фигурира в регистрите ни, но не за подобно престъпление, а за два случая на шофиране в нетрезво състояние преди няколко години. Няма основание да мислим, че е замесен. Юхане е била намерена от двама братя, Тобиас и Торбен Ивершен, на тринайсет и на седем години. Пастрокът на момчетата, Микаел Франк, също е наш познайник, лежал е шест месеца в затвора за някакви дреболии, но това не е причина да го подозираме. Разпитите, проведени в районите, където са открити жертвите, засега не са ни довели до нищо съществено, но както знаете, е забелязана кола, бял ситроен с неизвестна година на производство. Може да се окаже интересно.
Мунк отново натисна бутон на клавиатурата и този път се появиха снимките от вестниците. Отпи глътка вода от бутилката, оставена на бюрото, и продължи.
— Роклите са копия на кукленски рокли, специално ушити по мярка на момичетата. Ако извършителят ги е ушил сам, вероятно няма да стигнем доникъде, но допускаме вероятността той, или тя, да е възложил изработката им на човек в пълно неведение за какво ще послужат. Затова вчера разпространихме новината чрез вестниците, с надежда някой да ги разпознае. Още няма нищо, Анете, нали? — Той се обърна към светлокосото момиче.
— Нищо — потвърди Анете. — Но още е рано.
— Права си — кимна Мунк. — За тези, които не знаят, Анете е връзката между нас и „Грьонлан“, всяка комуникация става чрез нея. От нас няма да изтича информация. Има причина да се крием тук, нали, Ким?
— За да можеш да пушиш на верандата.
Сред присъстващите се разнесе сподавен смях.
— Благодаря ти, Ким. Затвори вратата на излизане. Но сериозно, това не е за пренебрегване. Не говорете с никого — нито с журналисти, нито с колегите в „Грьонлан“, нито с роднини, приятели, с жени, гаджета, партньори, любовници или в твоя случай, Ким — с кучето ти.
Хората пак се засмяха. Габриел Мьорк се огледа, не разбираше как е възможно някой да се смее на такова нещо, но после осъзна, че всъщност те можеха да направят само това. Дистанция. Трябваше да държат чувствата си на разстояние. В противен случай как щяха да мислят трезво, да си вършат работата добре.
Не изпитвай дълбоки чувства. Не се ангажирай емоционално.
Пое си дълбоко дъх и опита също да се засмее, ала не издаде нито звук.
— Ние сме знаещите — продължи Мунк — и това, което знаем, го пазим за себе си. Ще получим всичко необходимо, достатъчно е да говорим с Анете. Без значение какво искате, обръщайте се към Анете, за това разследване ресурсите ни са неограничени.
— Какво значи „неограничени?“
— Значи без никакви ограничения — натърти Мунк. — Извънредно работно време, коли, техника, персонал. Този случай е основен приоритет не само за нас и „Грьонлан“, този случай засяга цялата държава. Заповедите идват от най-високо равнище и с това нямам предвид Микелсон.
— От министъра на правосъдието, ли? — попита един от мъжете, чиито имена Габриел не помнеше.
Главата му беше обръсната и изглеждаше някак страховито, като злодей от филм.
— От него — също — кимна Мунк.
— От министър-председателя?