Миа Крюгер, обгърнала тялото си с една ръка, говореше бавно, внимателно подбирайки думите си. Габриел почти се напрягаше, за да чуе какво казва.
— Повечето факти са известни на всички, но ще разгледаме някои неоповестени детайли, защото мислим, че са важни.
Миа натисна един бутон на клавиатурата на Холгер и на екрана се появи ново изображение.
— Момичетата са носели ученически ранички, когато са ги намерили. В раничките имало учебници. На първата страница на учебниците е написано име. На учебниците на Юхане Ланге пише Юхане. Обаче на книгите на Паулине е написано Рине ЮВ.
На екрана изникна следващата снимка.
— Защо?
Миа Крюгер леко се усмихна.
— Благодаря, Къри. Чувам — все така търпелив си. Радвам се да те видя.
— Остави Миа да се изкаже — обади се Мунк раздразнен.
— Значи, на учебниците на Юхане пише Юхане. На учебниците на Паулине пише Рине ЮВ. Както всички виждате, в тези престъпления няма нищо случайно. Всичко изглежда обмислено до най-малкия детайл. Извършителят е знаел какво прави, знаел е имената на момичетата, това е причина да смятаме, че дълго ги е проучвал, преди да ги отвлече. Ще се върнем на това, но…
Миа Крюгер спря за момент, прокашля се и притисна ръка по-силно към тялото си. Мунк се надигна и ѝ предложи глътка от бутилката вода. Тя поклати глава и продължи с тих глас.
— Двата случая несъмнено са свързани, но имаме и причина да смятаме, че имат отношение към друг случай, който не успяхме да разрешим преди няколко години.
Тя пак натисна бутон на клавиатурата.
— През 2006 г. от болницата в Хьонефос изчезна бебе. Няколко седмици по-късно шведският санитар на име Юаким Виклунд бе намерен обесен в квартирата си. На пода под него се търкаляла напечатана на пишеща машина бележка, с която той поемал вината за отвличането. Така и не открихме бебето. Разследването беше прекратено.
Миа Крюгер пак спря. Все пак отпи глътка вода от бутилката. Не беше във форма. Вече го виждаха всички. Това толкова твърдо по принцип момиче потръпваше, като че ли се затрудняваше да накара главата си да работи нормално.
— Двамата с Холгер — продължи тя, след като си пое дъх, — сме напълно убедени, че името Рине ЮВ, написано на книгата на Паулине, е послание от извършителя. Каква е целта му все още не е съвсем ясно, но мислим, че ЮВ означава Юаким Виклунд, а Рине чисто и просто значи „не“.
Слаб шепот премина сред събралите се. Явно всички изпитваха дълбоко уважение към Миа и към ума ѝ.
Мунк отново взе думата.
— Следователно повторно отваряме случая „Хьонефос“. Цялата документация ще бъде преразгледана — наново ще бъдат проучени всички разпити, всички свидетелства, всички имена, свързани със случая. Искам ти да се заемеш с това, Лудвиг, понеже тогава беше с нас. Вземи Къри, защото той не беше. Един запознат и един нов поглед — така, мисля, е добре.
И възрастният мъж — оказа се Лудвиг — и този с обръснатата глава — Къри, който бе толкова нетърпелив да коментира политиците — кимнаха.
— Така, това е следа номер едно, „Хьонефос 2006“, Лудвиг и Къри. Следа две, роклите. Анете ще координира постъпващите в „Грьонлан“ сведения и ще го прави с Миа и мен. Евентуални заподозрени…
Холгер пак вдигна очи.
— Шире?
Висок, слаб мъж с къса черна коса и големи очила откъсна очи от записките си.
— Да. Аз и Трон ще се заемем, но списъкът не е дълъг. Засега имаме насилници, случаи на сексуално посегателство. Честно казано, не съм съвсем сигурен какво точно търсим. Виждали ли сме нещо подобно? Нима? Аз поне не съм. Направихме няколко международни списъка с нашите приятели из Европа, най-вече от Белгия, където разполагат с имената, свързани с Марк Дютру. Обаче там се касае за тежко сексуално посегателство, за разлика от нашия случай; като него на практика няма никъде. Ако трябва да съм напълно откровен, хората там поклащат глава, но разбира се, продължаваме да търсим.
— Добре — кимна Мунк. — Да, забравих да кажа още нещо. Получихме нов софтуер за база данни, който ще бъде инсталиран в рамките на деня. Всичко въведено там — имена, показания, каквото и да е — веднага бива сверено с всички останали достъпни бази данни, нашите и други. Ако някой се затруднява да работи с него, да се обърне към Габриел Мьорк, новия ни нърд. Запознахте ли се всички с Габриел?
Младият човек трепна, като чу името си. Вдигна очи и видя, че всички се бяха обърнали към него.
— Здрасти, Габриел — подвикна някой.
— Здравейте, всички — отвърна Габриел притеснен.
Все едно пак беше на училище. Ей сега трябва да стане, да каже нещо, но за щастие му се размина. Нямаше никаква представа за каква база данни става въпрос. Мунк го погледна и смигна.