Пасторът не каза нищо, както обикновено. Прочете името, сгъна листа и заключи плика в сейфа под малката масичка до прозореца.
— Благодаря ти, Лукас. Имаше ли още нещо?
Пасторът го погледна. Лукас се усмихна в отговор на дружелюбния, блестящ поглед.
— Не, нищо. А, между другото, брат ти е тук.
— Нилс? Тук? Сега?
Лукас кимна.
— Дойде тъкмо преди срещата. Помолих го да почака в задния двор.
— Чудесно, Лукас, чудесно. Вече може да го поканиш да влезе.
Лукас се поклони и излезе да посрещне госта.
— Защо се забави толкова? Важно е, казах ти.
Братът на Симон, Нилс, също беше високопоставен член на Църквата. Лукас го срещна за първи път онази вечер в палатката в Сьорлан, но макар да беше член на Църквата също толкова отдавна, Нилс не стоеше съвсем на върха, редом с пастора. Лукас знаеше за надигналите се гласове, мърморещи по ъглите, когато получи мястото на заместник. Мнозина смятаха, че то принадлежи на Нилс, но както винаги, никой не ходатайства в негова полза пред пастора. Въпреки всичко Лукас получи ключа за небесните двери.
— А ти знаеш колко е важно за пастора да помага на непосветените. Сега е готов за теб.
— Lux domus — промърмори късо подстриганият брат.
— Lux domus — усмихна се Лукас и го поведе.
При влизането на двамата пасторът се надигна. Гостът се поклони и се приближи към по-големия си брат. Целуна му ръката и двете бузи.
— Седни, седни, братко. — Самият пастор се настани отново на стола зад писалището.
Нилс хвърли бегъл поглед към Лукас.
— Да изляза ли? — попита веднага той.
— Не, не, остани.
Пасторът махна небрежно с ръка, давайки му знак да седне. Той бе един от посветените, нямаше причина да напуска стаята.
На Лукас му се стори, че решението на пастора предизвика известно раздразнение у брат му, ала новодошлият не каза нищо.
— Как сте там, горе? — попита пасторът.
— Всичко е, както трябва — кимна братът.
— А оградата?
— Повече от половината е готова.
— Колкото говорехме ли е висока?
— Да — кимна брат му.
— А защо не си там?
— Какво искаш да кажеш?
— Защо си тук, когато там имаш работа?
Нилс пак погледна към Лукас. Сякаш нещо го тревожеше, но в негово присъствие не се осмеляваше да каже какво.
— Овцете намаляха с една — промърмори той най-накрая с наведена глава, все едно го беше срам.
— Как така намаляха с една?
— Имахме произшествие с една от малките.
— Как така произшествие?
— Само произшествие. Пропуск. Сега всичко е овладяно.
— С коя?
— С Ракел.
— Добрата Ракел? Моята Ракел?
Братът на пастора кимна и приведе още по-ниско глава.
— Нямаше я една нощ. Но сега е при нас.
— Значи, всичко е наред?
— Да, всичко е наред.
— Тогава ще те попитам още веднъж, братко: защо си тук, при положение че горе имаш работа?
Нилс погледна пастора, големия си брат. Макар да беше петдесетгодишен мъж, изглеждаше като момченце, нахокано от баща си.
— Помоли да те държа в течение.
— Щом като всичко е наред, всичко е наред, нали?
Нилс кимна послушно.
— Сигурно щеше да е по-лесно, ако имахме телефон — отбеляза той колебливо след кратка пауза.
Пасторът се облегна назад на стола и долепи връхчетата на пръстите си.
— Искаш ли да кажеш още нещо? Имаш ли други възражения? Недоволен ли си от това, което Бог ти е дал?
— Не, не… не съм, аз само…
Нилс се запъваше, а лицето му поруменя.
Пасторът леко поклати глава и в стаята настана странна тишина. Странна не за Лукас — той винаги бе до пастора — а за пасторовия брат. И заслужено — как дръзваше той да критикува разпоредбите на пастора? Братът стана, погледът му все още бе впит в пода.
— Ще дойдете ли в събота?
— Ще дойдем в събота.
— Добре, ще се видим тогава, значи — кимна братът на пастора и излезе от стаята.
— Lux domus — изрече Лукас, когато пак останаха сами с пастора. Така най-много му харесваше — да бъдат само двамата.
Пасторът се усмихна и го погледна.
— Правилно ли постъпихме според теб?
— Абсолютно — кимна Лукас.
— Понякога не съм съвсем сигурен. — Пасторът пак долепи връхчетата на пръстите си.
— Трябва да ти кажа нещо — подхвана Лукас.
— Да?
— Знаеш, че моята работа е да те пазя.
— Така ли, Лукас? Наистина ли? — усмихна се пасторът.
Лукас леко се изчерви. Познаваше пастора толкова добре. Познаваше гласа му. Усещаше кога го хвали.
— Не знам дали си наясно, но не е изключено да има проблем в паството.