Тя отново застина в нерешителност.
— Вие ли ушихте тези рокли?
Миа извади снимките от вътрешния си джоб и ги постави върху тезгяха. Йени си сложи очилата, увесени на връвчица на врата ѝ, и погледна набързо снимките, преди да кимне.
— Да, аз уших и двете. Какво означава това? Загазила ли съм? Нещо лошо ли съм направила?
— Изобщо не, Йени, нямаме никакво основание да мислим, че сте направили нещо лошо. За кого ги ушихте? — попита Миа.
Собственичката влезе зад щанда и свали от един рафт папка.
— Всичко е тук. — Тя почука с пръст върху папката.
— Какво има тук?
— Всички поръчки. Всичко съм записала. Размер, материя, цена, дата, всичко е вътре.
— Имате ли нещо против да я вземем? — попита Миа.
— Не, не, разбира се, вземете всичко, което искате. Уф, какъв ужас! Уф, не, наистина не знам дали… изпаднах в такъв шок, когато… да, един от съседите ми донесе вестниците…
— Кой поръча роклите? — продължи да пита Миа.
— Един мъж.
— Знаете ли името му?
— Не, така и не разбрах как се казва. Просто дойде със снимки. На кукли. Пожела да му ушия роклите в детски размер.
— Обясни ли за какво са му?
— Не, а и аз не попитах. Ако знаех, че… Не знаех, че…
Йени Мидхюн се хвана за главата. Наложи се да седне. Анете изчезна в малката стаичка и се върна с чаша вода.
— Благодаря. — Гласът на възрастната жена трепереше.
— Кога приехте поръчката?
— Преди около година. Миналото лято. Първата.
— Много пъти ли е бил тук?
— О, да — кимна Йени. — Идва много пъти. И никога не е възниквал проблем с плащането. Винаги в брой, никога не е създавал проблеми. Плащаше добре. Никога не се пазареше.
— Колко рокли ушихте?
— Десет.
Възрастната дама сведе очи. Анете погледна Миа и вдигна вежди.
Ще има и други. Десет рокли.
— Кога го видяхте за последно?
— Неотдавна, съвсем неотдавна. Дали не беше преди месец? Да, така ми се струва. В средата на март. Тогава взе последните две.
— Ще ни опишете ли как изглеждаше? Ще си спомните ли? — попита с дружелюбен тон Анете.
— Съвсем обикновено.
— Какво значи за вас съвсем обикновено?
— Ами, беше много добре облечен. Спретнати дрехи. Костюм и шапка. Елегантни, лъснати обувки. Не много висок, примерно колкото Арил, мъжа ми, да речем 1.75, нещо такова, и не беше слаб или дебел, съвсем нормален.
— Говореше ли на диалект.
— Моля? Не.
— Тоест, бил е от Йостлан? Като нас ли говореше? — поинтересува се Анете.
— О, да, беше норвежец. От Осло, да. Навярно около четирийсет и пет годишен, нещо такова. Съвсем обикновен мъж. Наистина приятен. И много хубаво облечен. Откъде да знам, че… в смисъл… ако знаех, тогава…
— Много ни помагате, Йени. — Миа внимателно потупа възрастната жена по ръката. — Тази информация ни е страшно полезна. Сега искам само да си помислите дали нямаше нещо специфично у него. Да сте забелязали нещо.
— Не, не знам за какво говорите. Да не би да имате предвид татуировката?
Анете погледна към Миа и се усмихна.
— Имал е татуировка?
Възрастната жена кимна.
— Тук. — Тя се пипна по шията. — Обикновено носеше поло и тогава не се виждаше, но веднъж не беше с поло или яката му не беше толкова висока, беше малко развлечено, ако разбирате.
Собственичката хвана яката на блузата си, за да покаже колко развлечен е бил пуловерът му.
— Голяма ли беше татуировката? — намеси се Анете.
— О, да, голяма беше. Покриваше цялата му кожа оттук надолу дотук.
— Какво беше изобразено, видяхте ли?
— О, да, орел.
— Имал е татуиран орел на шията.
Йени потвърди нерешително.
— Докладвай за това веднага — разпореди Миа.
Анете кимна и си извади телефона. Излезе на улицата, за да се обади.
— Добре ли се справих?
Възрастната симпатична жена погледна Миа със зачервени очи.
— Ще вляза ли в затвора?
Миа я погали по рамото.
— Не, няма. Но ще се наложи да дойдете в Осло, за да вземем официални показания от вас. Не е задължително да стане сега, но през някой от следващите дни ще трябва. Става ли?
Собственичката се съгласи и изпрати до вратата Миа, а тя извади визитна картичка от задния джоб на дънките си и ѝ я подаде.
— Сетите ли се още нещо, обадете ми се. Съгласна ли сте?
— Ще ви се обадя. Но нали не съм загазила?
— Не, изобщо — усмихна се Миа. — Благодаря за оказаната помощ.