— Ами, добре съм — отвърна Габриел.
— Настани ли се? Имаш ли всичко необходимо?
— Сега инсталирах последните неща. Добре изглежда. Всъщност утре съм на среща в „Грьонлан“. Обучение. При един човек, казва се Мьолер.
— Фимпен — уточни Миа. — Талантлив е.
— Добре — кимна Габриел. — Преди не съм влизал в тези бази данни, ще бъде интересно да видя как работят.
— Хакер си, а не си влизал в нашите бази данни? Трябва да призная, че ми е трудно да повярвам. Нито дори в тези на Интерпол? Хайде, там сигурно си влизал.
Габриел отново се изчерви; не знаеше какво да отговори.
— Ами…
— Само те занасям, отпусни се. Не ме интересува. Допускаш ли, че ме интересува?
Миа му намигна и му предложи таблетка за гърло. Габриел я взе и седна на близкия стол. Харесваше ѝ това момче. Мил и умен. Любезен и притеснителен. Приятно беше да си около такива хора. Всъщност тя се чувстваше малко по-добре. Умствените ѝ способности започваха да се възвръщат.
— С какво да ти помогна?
— С тези двете. — Миа посочи лаптопа и мобилния телефон, които се зареждаха.
— Чии са?
— На Рогер Бакен. Поръчал роклите, с които са били облечени момичетата.
— Онзи с татуировката ли? — попита Габриел.
— Да, осведомен си.
Той се подсмихна.
— Имам достъп до всички телефони, есемеси и разговори на отдела. Всичко идва на компютъра ми.
Миа си взе още една таблетка.
— Така ли? Това нещо ново ли е?
Габриел я изгледа озадачен.
— Защо питаш мен? Тук съм за първи път — усмихна се той.
— Аз също отсъствах известно време — смигна тя. — Сериозно? Говорим за всичко, което всеки казва, и всички текстови съобщения?
— Мда — потвърди Габриел. — Освен това във всички телефони има тракер, така че мога да видя и къде е всеки от вас. Сигурност и хиперкомуникация.
— Леле, това е практично.
— Абсолютно — съгласи се младежът.
— Значи, когато през нощта Къри звъни на гей-линията, ще можем да го слушаме на другия ден?
Габриел я изгледа още по-озадачен. Не разбираше дали се шегува и накъде бие.
— На теория — да — отвърна той с леко поруменели бузи.
— Само те занасям.
Тя се надигна и го потупа по рамото. Габриел отиде към лаптопа и телефона, седна на пода и включи и двете. Седеше и ги наблюдаваше, докато бързо се разбуждаха. Айфонът се включи пръв и поиска ПИН код. Лаптопът го последва, и той бе защитен с парола.
— Лесно ли е да им пробиеш защитата?
— Да.
— Ще го направиш ли?
— Сега ли?
— Ако обичаш.
— Окей.
Габриел стана и се върна от офиса си с флашка. Миа продължаваше да седи, а младежът се зае с лаптопа.
— За това имам програма, нарича се „Ophcrack“. — Той пъхна флашката в лаптопа.
Натисна копчето и го задържа, докато компютърът се изключи. После пак го включи.
— Всичко, което трябва да направя, е да променя стартовата последователност, така че да прочете външната памет преди харддиска, разбираш ли?
Миа кимна. Без да е особено веща в компютрите, дотолкова разбираше. Младежът изключи компютъра и пак го включи.
— Така, сега пак се включва, чете първо флашката и инсталира „Ophcrack“.
Миа продължаваше да седи, а Габриел работеше.
— Ето, виж сега, този компютър има двама потребители, Рогер и Ранди.
— Коя е Ранди?
Габриел сви рамене.
— Нищо чудно да си е имал гадже.
— Напомни ми да я проверим. Ранди.
— Окей. Коя парола да разбия? — попита той.
— Първо Рогер.
— Дадено. — Габриел посочи екрана. — Погледни тук. Колоните. Тук пише LM Pwd 1 и LM Pwd 2. Ако паролата е дълга повече от седем знака, а тя очевидно е, първите седем ще са в колона LM Pwd 1, а останалите — в LM Pwd 2. Сега само ще избера потребителя.
Габриел маркира потребителя с името Рогер и кликна върху бутон в програмата, Crack.
— И после си тръгва само.
Миа изчака напрегнато няколко секунди, докато програмата си свърши работата. Скоро на екрана пред тях се появи паролата.
„FordMustang67“
Колата на снимката. Ако този млад гений не ѝ бе помогнал, навярно щеше да се справи и сама. Не за няколко секунди, разбира се, но все пак щеше.
— Всеки ли може да го направи? — полюбопитства тя.
— „Ophcrack“ е безплатен софтуер, намира се в интернет, значи всеки може да го направи, стига само да знае какво търси. — Габриел пак рестартира лаптопа.
Появи се началният екран. Младежът понечи да въведе паролата, в този момент телефонът на Миа иззвъня. На дисплея пишеше Холгер Мунк. Тя излезе на верандата за пушачи и вдигна.