— Миа е на телефона.
— Здравей, Миа, Холгер е.
— Къде си?
— В колата. Трябва да говоря с теб.
— Говори, докато пътуваш.
— Не по телефона. Ще отидем ли да изпием по бира?
— Бира ли ще пиеш?
— Не, няма да пия бира, но трябва да говоря с теб. Лично е. Не по работа. Ти ще пиеш бира, аз ще пия минерална вода.
— Съгласна — каза Миа. — Къде искаш да се срещнем?
— На работа ли си?
— Да.
— Какво ще кажеш за „Юстисен“ след няколко минути?
— Няма проблем, Холгер. Ще се видим там.
— Добре. — Той затвори.
„Странно. По-рано Холгер никога не се е притеснявал да говори по телефона“, помисли си Миа. После се сети какво ѝ бе казал Габриел преди малко. Подслушваха телефоните им, за тяхно добро, затова. Надяваше се да не се е случило нещо сериозно.
— За съжаление, се налага да тръгвам — уведоми тя Габриел, когато влезе вътре.
— Окей — кимна хакерът. — Лаптопът е готов. Искаш ли да оправя и телефона?
— Би било супер — усмихна се тя. — До късно ли ще останеш?
— Ще постоя още малко — каза Габриел. — Така или иначе предпочитам да работя нощем, а и тук има много неща, с които трябва да се запозная.
— Ако изникне нещо важно, обади ми се. Става ли? Иначе ще говорим утре.
— Добре — съгласи се той.
— Благодаря за помощта — махна му Миа.
Тя слезе по стълбите, загърна се по-плътно в якето си и без да бърза, се спусна към Мьолергата.
26.
Холгер Мунк седеше навън, в задния двор, под една от отоплителните лампи. Тъкмо бе запалил цигара, погледна замислено телефона си, написа съобщение и щом Миа дойде, остави телефона.
— Здравей, Миа.
— Здравей, Холгер.
— Харесва ли ти отвън? Вече поръчах.
— Разбира се. — Миа придърпа един стол.
Вечер в Осло в края на април, всъщност все още бе прекалено студено за бира навън, но топлината от нажежената лампа до масата помагаше. Миа си даваше сметка, че е напълно безсмислено да сядат вътре с Холгер — щеше да пуши през цялото време, беше по-добре веднага да се настанят удобно навън. Метна одеяло върху бедрата си и попита:
— Какво си поръчал?
— Минерална вода и сандвич, а за теб — една бира. Не знаех дали искаш още нещо.
— Не, благодаря. Бира стига — одобри тя.
Холгер огледа очарователния двор в селски стил.
— Отдавна не съм идвал тук.
— Аз също — усмихна се Миа.
И двамата помнеха кога за последен път са идвали, но никой не искаше да го каже. Достатъчни бяха един поглед и едно кимване. Седяха тук, на същата маса, преди няколко години, докато се разглеждаше служебно ѝ провинение. Миа беше изключително потисната и можеше да говори единствено с него. Някакъв фотограф от „Дагбладе“ бе успял да ги открие и започна да ги снима, не ги оставяше на мира. Холгер го бе отпратил любезно, но решително. Миа се сети за тази случка и се усмихна. Постъпката му беше наистина рицарска. Имаше нужда от него тогава. Сега той я бе помолил да дойде.
— Нямам намерение да драматизирам, но не исках да говорим за това по телефона. В смисъл, не е нещо сериозно, не е толкова важно, колкото разследването, но все пак имам нужда от съвета ти — обясни Холгер.
Появи се сервитьорката с поръчките. Вода „Фарис“ и сандвич със скариди за Холгер, бира за Миа.
— Заповядайте. Ако ви трябва още нещо, само кажете — любезно ги подкани момичето и се скри.
— А и не сме отпразнували, че се завърнахме. — Холгер вдигна чашата си. — Наздраве.
— Наздраве — усмихна се Миа и отпи глътка бира.
Не искаше да си признае, но бирата имаше превъзходен вкус. Беше наясно колко е важно да внимава, ала точно сега ѝ бе все едно. Заслужила си беше да поразпусне. Холгер си изяде сандвича мълчаливо. После избута чинията настрани и запали още една цигара.
— Намерихте ли нещо във вещите на Бакен?
— Лаптоп и айфон.
— Имаше ли нещо интересно?
— Още не знам. В момента Габриел ги проверява.
— Как ти се струва той?
Миа сви рамене и отпи от бирата.
— Не съм разговаряла много с него, обаче изглежда добро момче. Няма опит, но това не е непременно нещо лошо.
— Аз го ценя. — Холгер изпусна дим във въздуха. — Хубаво е да наемем някого от другата страна. Нов поглед, необременен от полицейския начин на мислене. Ние ставаме невъзмутими с времето, съгласна ли си?
— Възможно е. Във всеки случай изглежда си разбира от работата.
Холгер се усмихна.
— Хе-хе, меко казано е способен. Получих името му от МИ-6 в Лондон, дешифрирал е кода — сещаш ли се, задачата, дето бяха пуснали в интернет миналата година.