— Има три съобщения. Всички са с дата 20 март.
— Денят, в който е умрял.
— Така ли?
— Да, хайде, чети.
На вратата се почука. Миа си наметна хотелския халат и взе закуската, докато Габриел открие съобщенията.
— Окей, първото е кратко.
— От кого е?
— Анонимно.
— Как е възможно? Можеш ли да си скриеш номера, когато изпращаш съобщения?
— Да, не е трудно — отговори Габриел.
— Сигурно съм като някоя баба, но как става? — Миа отпи глътка кафе. Беше горчиво. Изплю го. Изруга тихо. Не се научиха да правят кафе. Бърканите яйца и беконът в чинията ѝ също не изглеждаха особено апетитно.
— Изпращаш съобщението през интернет. Txtemnow.com. От подобни страници. Има много такива и не е нужно да се регистрираш. Само набираш номера и изпращаш съобщението, с малко реклами — така се финансират.
— И какво е съобщението?
— Три са.
— Хайде, прочети ги.
— „Не е разумно да летиш прекалено близо до слънцето.“
— Моля?
На Миа ѝ се повдигаше при вида на храната. Премести подноса върху перваза на прозореца.
— „Не е разумно да летиш прекалено близо до слънцето.“ Това е първото съобщение.
— Какво е отговорил?
— Не е отговорил. Не можеш да отговориш на съобщение без изходящ номер.
Миа седна в леглото и облегна глава на стената. Главоболието я поотпусна. Да летиш прекалено близо до слънцето. Татуировка на орел. Криле. Икар с крилете си. Летял прекалено близо до слънцето и крилете му се разтопили. Хюбрис. Надменност. Рогер Бакен бе направил нещо, което не е бивало да прави.
— Там ли си?
— Да, извинявай, Габриел, трябваше да помисля малко.
— Искаш ли да чуеш следващото?
— Давай.
— „Who’s there?“
— Това ли е съобщението? На английски?
— Да. Искаш ли да чуеш и последното?
— Да.
— „Bye, bye, birdie.“
Миа затвори очи, но не ѝ хрумна нищо. Who’s there? Bye, bye, birdie? Точно сега не виждаше никакъв смисъл. Стана от леглото и отиде в банята. Погледна се в огледалото и не хареса това, което видя. Изглеждаше изтощена. Почти безжизнена. Същински призрак. Наведе се и пусна водата във ваната.
— Миа? Там ли си?
— Да. Извинявай, Габриел. Опитах се да открия смисъл в последните две съобщения.
— И?
— Не, засега нищо. Ще дойда след малко. Окей?
— Добре. Тук съм.
— Чудесно, Габриел. Много добра работа си свършил.
Затвори телефона и се върна в стаята. Остави апарата върху перваза на прозореца и опита една хапка от закуската. Не успя да я преглътне. Все едно. Ще си вземе кафе и кифличка от „Кафебренерие“.
Who’s there? Bye, bye, birdie?
Миа се съблече и влезе във ваната. Топлата вода обгърна тялото ѝ и я успокои. Прекарала си беше хубаво навън със Сюсане. Даже много хубаво. Разбраха се да се видят пак. Или не се разбраха? Миа не помнеше, накрая беше малко пияна.
Отпусна глава назад, върху ръба на ваната, и затвори очи.
Who’s there? Bye, bye, birdie?
Не беше много, но все пак беше нещо.
29.
Сесилие Микле спа толкова дълбоко, че събуждането се оказа почти болезнено. Пресегна се към будилника по навик, но незнайно защо той не звънеше. Сесилие се опита да отвори очи, ала не успя. Тялото ѝ бе толкова тежко и му бе така хубаво и топло, сякаш лежеше на мек облак, а върху ѝ имаше друг прекрасен облак. Уви се по-плътно и се сгуши по корем. Притисна лице във възглавницата. Опита се да послуша тялото си. Продължавай да спиш. Забрави какво ти казват умът и съвестта. Сега имаш нужда от сън, спи, спи. Затова лекарят ѝ бе предписал тези таблетки. Тя обичаше да е с ясно съзнание. Не ѝ се нравеше мисълта някой да поеме контрола над тялото ѝ. Сесилие Микле беше обсебена от желанието да държи всичко под контрол. Отново извади ръка изпод завивките, по навик, за да спре будилника, навит да иззвъни в шест и петнайсет, както винаги, но той още не звънеше. Частичка от мозъка ѝ се чудеше защо, ала скоро преобладаващата част на съзнанието ѝ, на която не ѝ пукаше, заглуши този въпрос. Направлявана от ефекта на сънотворните, тя придърпа завивките, главата ѝ бе блажено отпусната върху меката възглавница.
— Не ти ги предлагам, а ти ги предписвам — погледна я строго лекарят ѝ. — Ще вземаш тези таблетки, защото имаш нужда от сън. Налага ли се да ти го повторя, за да ти влезе в главата?
Най-добрият лекар на света. Знаеше от какво има нужда и бе взискателен към нея. „Грижи се за себе си.“ Това не се отдаваше много добре на Сесилие Микле. Да се грижи за себе си. „Трябва да се грижиш за себе си“ — всички непрекъснато ѝ го напомняха, но Сесилие Микле не го смяташе за толкова лесно. Отраснала бе с майка, която никога не се грижеше за себе си, винаги поставяше чуждите нужди над своите — трудно бе да се откъсне от примера ѝ.