— Пак са тръгнали.
Силе пъхна глава в стаята за почивка.
— Накъде?
Микел остави чашата на бюрото и последва младата журналистка в съседната стая. Редуваха се да слушат полицейската станция ден и нощ. Опасяваха се да не изпуснат нещо.
— „Скюлерю“.
— Ново момиче?
— Трудно е да се каже. — Силе увеличи малко звука на радиото.
— Какво имаме?
Грунг влезе в стаята, неизбръснат и с леко зачервено лице, както обикновено. Редакторът очевидно също не бе спал много напоследък.
— Няколко екипа пътуват към квартал „Скюлерю“.
— „Скюлерю“ ли? Не беше ли „Дисен“?
— И на двете места.
— И в „Дисен“ ли? — попита Микел Вол. Не беше разбрал за това.
— Преди няколко минути — кимна Грунг. — Ерик и Тове вече са там.
Той пак се обърна към Силе.
— Имаме ли адрес в „Скюлерю“?
— „Велдинг Улсен“. Недалеч от училището.
— Ще го поема — вдигна ръка Микел.
— Чудесно — кимна Грунг. — Ще ни информираш своевременно, нали?
Микел Вол изтича обратно в офиса си и грабна оборудването.
— Имаме ли фотограф?
Грунг се провикна през помещението.
— Мисля, че Еспен е свободен.
— Не, той отиде в „Дисен“.
— Обади се на Нина — заръча Микел Вол и се втурна към изхода. — Помоли я да дойде направо там.
Взе асансьора до първия етаж, изтича на стоянката и хвана такси. Извади телефона си и набра номера на Ерик Рьонинг, колегата, който беше в „Дисен“.
— Ерик на телефона.
— Какво става?
— Преградили са. Тук е малък хаос. Никой, изглежда, не знае какво се случва.
— Само вие ли сте там?
— Иска ти се.
Колегата му се изсмя.
— Да, цялата трупа е тук. Миа! Миа!
За момент колегата се изгуби. После пак се чу гласът му по телефона.
— Какво става? — попита Микел Вол.
— Току-що дойдоха Мунк и Крюгер. Май ще се окажем на правилното място. Миа! Миа!
Колегата му пак се изгуби. Този път окончателно.
Микел Вол погледна към таксиметровия шофьор и го помоли да кара малко по-бързо. Надяваше се да е един от първите пристигнали, а останалите да не са в течение на тревогата, вдигната по полицейската станция. Микел се опита да се обади на колегата си, но попадна на телефонния секретар. Холгер Мунк и Миа Крюгер бяха там. Сигурно се случваше нещо значимо.
Микел Вол пристигна на улица „Вилдинг Улсен“ в „Скюлерю“ само за да открие, че полицията вече е отцепила района. Плати на шофьора, изскочи от колата и си проправи път през неголямата тълпа, вече започнала да се събира. Така се получаваше в последно време. Уж слушаха радиото, а стигаха твърде късно. Бе чул мнозина да обсъждат същото наблюдение. Толкова бавно ли реагираме? Носеха се слухове, че полицията разполага с нещо ново, други линии, но засега никой нищо не бе успял да разбере.
Микел Вол се промъкна съвсем отпред при загражденията и видя колега от „Ве Ге“.
— Какво се е случило?
— Още не знаем.
Журналистът от „Ве Ге“ запали цигара и посочи пътя.
— Мисля, че е номер три или номер пет. Една от жълтите къщи от редицата там. Никой от важните клечки още не е дошъл, само редови полицаи. Не знам какво става.
Микел Вол се огледа. В района постоянно прииждаха още хора. Видя „Ен Ер Ко“ и „Те Ве 2“. Кимаше на представителите на „Дагсависен“, когато телефонът му звънна.
— Микел на телефона.
— Грунг е. Какво имаме?
— Засега нищо, но всички са тук.
— По дяволите, толкова ли сме бавни? — тросна се Грунг.
— Трябва да сложим някого на пост.
Гласът на Грунг заглъхна. Редакторът не обичаше да му се нарежда какво да прави.
— Мунк и Крюгер са в Дисен — смени темата Микел.
Пазеше се да не изпадне в немилост пред Грунг. Бе ставал свидетел на подобни случаи и гледката не беше приятна. Не го въодушевяваше мисълта да го понижат дотам, че да отразява котешки изложби в Санвика.
— Крюгер тъкмо тръгна оттам — осведоми го Грунг. — Идва към теб, обзалагам се.
— Успя ли да се свържеш с Нина?
— Да, идва. Ерик е на другата линия. Ще ти се обадя пак.
— Окей. — Микел затвори.
Приближи се до загражденията и се съсредоточи върху ситуацията. Полицията бе отцепила цялата улица, нямаше достъп до нито една от къщите. Мунк и Крюгер бяха отишли в Дисен, а Крюгер навярно пътуваше насам. Сигурно беше нещо важно. Сигурно не само едно момиче е изчезнало. Две наведнъж? Това щеше да е на първа страница утре. Гарантирано. Поогледа се да види как да се промъкне отнякъде. Трябваше да има друг път. Журналистът се върна на мястото, където слезе от таксито. Тук ли да стои, или да пробва да заобиколи? Прекъсна го звънът на телефона му. Този път — скрит номер.