— Да, Микел на телефона.
От другата страна цареше пълна тишина.
— Микел Вол е на телефона. Кой е?
Запуши с ръка свободното си ухо, за да чува по-добре.
Бяха надошли много хора, районът се пълнеше с все повече коли и любопитни минувачи.
— Не е ли несправедливо? — прозвуча странен глас в ухото му.
Стържеше, някак преправен, Микел Вол не чуваше кой го търси.
— Кой е? — повтори той.
— Не е ли несправедливо? — попита отново гласът.
Вол се отдалечи още повече от тълпата, прекоси улицата и намери по-спокойно място.
— Кое да е несправедливо? — поиска да узнае той.
От другата страна пак настана тишина.
— Ало?
Вол изпита раздразнение.
— Ало? Който и да си, сега нямам време.
— Не е ли несправедливо? — потрети странният глас.
— Кое да е несправедливо? Кой е?
— Много е несправедливо, че трябва да стоиш толкова далече — уточни гласът.
В същия момент се приближи едно червено пежо. Микел забеляза Миа Крюгер и една жена, най-вероятно колежка. Пежото стигна до загражденията и пазачите го пуснаха.
— По дяволите — изруга той.
Къде е фотографът? Трябваше да снимат това.
— Обади се на някой друг да го тормозиш — изръмжа по телефона. — Аз съм зает.
Понечи да затвори, но стържещият глас пак се обади.
— На номер три е — съобщи гласът.
— Какво имаш предвид?
— На номер три е — повтори гласът. — Казва се Каролине. Още ли искаш да затвориш?
Микел Вол се заслуша внимателно.
— Кой е?
— Доналд Дък. Кой мислиш, че е? — полюбопитства гласът.
— Не, искам да кажа…
Гласът се засмя.
— Все още ли искаш да се обадя на някой друг? Тьонинг от „Дагбладе“? Рюд от „Ве Ге“? Да се обадя ли на някого от тях вместо на теб?
— Не, не, не… ъъъ, не, не — запъна се Микел Вол, — аз те слушам.
Премести се още малко по-далече от множеството.
— Много добре тогава — похвали го гласът.
Микел издърпа бележника и химикалката от джоба си.
— Искаш ли да бъдеш мой приятел? — осведоми се стържещият глас.
— Вероятно искам — отговори журналистът.
— Вероятно?
— Да, ще се радвам да съм ти приятел — поправи се Микел. — Коя е Каролине?
— Коя, мислиш, е Каролине?
— Тя номер три ли е?
— Не, Каролине е номер четири. Номер три беше Андреа. Не се ли информираш? Не беше ли на „Дисенвайен“?
Тогава при загражденията се случи нещо. Вътре влезе още една кола. Криминалистите.
— Как да знам, че…
— Как да знаеш какво? — прекъсна го гласът.
— Ами, че…
Микел не успя да каже нищо повече. Челото му гореше, ръцете му бяха влажни.
— Не са ли сладки, когато спят? — възкликна гласът.
— Кои?
— Малките.
— Откъде да знам дали не си правиш само майтап с мен?
— Искаш ли да ти изпратя пръстче по пощата?
Тръпки полазиха Микел Вол. Опита се да запази спокойствие, но му беше трудно.
— Не, в никакъв случай — заекна той.
Гласът се изсмя тихо.
— Трябва да задавате правилните въпроси — наставнически изрече.
— Какво имаш предвид?
— На пресконференциите — защо не задавате правилните въпроси?
— Кои са правилните въпроси? — попита Вол.
— Защо свинята е потекла на пода? — попита на свой ред гласът.
— Защо…? Какво каза?
Микел отчаяно се опитваше да отвори бележника си, без да изпуска телефона.
— Тик-так — изтананика стържещият глас. И затвори.
32.
Холгер Мунк свали тънките латексови ръкавици и излезе на верандата да изпуши една цигара. Дявол да го вземе, как само започна денят! Предишната нощ спа лошо, въртя се в леглото. Още не беше говорил с майка си за наследството. Неприятно му беше, че този въпрос не му дава да заспи, а все пак се налагаше да мислят за по-важни неща. Две за един ден? Запали цигара и се загледа навътре през прозореца. Криминалистите се готвеха да тръгват, а бащата на момичето бяха закарали в полицейския участък в „Грьонлан“. Още не бяха разпитали майката, бащата беше в шок и силно се затрудняваше да говори. Двамата очевидно отдавна не живееха заедно, бяха разделени. Тази седмица майката си бе взела почивка. Беше на вилата с приятелки, без обхват. Намериха прозореца на вратата към верандата разбит. Имаше следи от кръв долу, по стълбите и в стаята на момиченцето. Андреа. Някой я бе отвлякъл от стаята ѝ. Мунк дръпна дълбоко дим и се опита да се пребори с настъпващото главоболие. Набра номера на Миа. Минаха няколко секунди, преди тя да отговори.