— Тихо! — изшътка Грунг и усили още малко звука. Анете Голи тъкмо поздрави присъстващите на пресконференцията и телефонът на Микел Вол иззвъня. В заседателната зала настъпи пълна тишина.
Непознат номер.
— Остави го да иззвъни два пъти!
— Вдигни го! — подвикнаха Ерик и Силе един през друг. Грунг изключи звука на телевизора и прошепна на Микел Вол: Сложи го на високоговорител. Микел се изпъна на стола, прочисти гърло и вдигна телефона.
— Да? Микел Вол, „Афтенпостен“.
От телефона се разнесоха пращящи звуци. Не се чуваше от другата страна да има някого.
— Вол, „Афтенпостен“ — повтори Микел малко по-неуверено.
Пак нищо. Само пращене.
— Има ли някого? — попита Ерик нетърпеливо.
Грунг и Силе извъртяха очи.
— Затваряй си човката — изсъска Грунг през масата.
Минаха няколко секунди. После се чу стържещият металически глас.
— Така значи, не сме сами?
Сега даже Ерик млъкна, дори престана да стиска топчето си, само седеше със зяпнала уста и ококорени очи. Някак не вярваха, че е сериозно. Да се обади извършителят — това пък какво беше сега? Не е ли такава мечтата на всеки журналист, а сега Вол беше удостоен с тази чест? Вече нямаше съмнение. Беше истина. Силе изплю парченцето ябълка и внимателно го сложи на масата.
— Да — каза Вол, — слушаме ви на високоговорител.
— Божичко, каква чест! — възкликна язвително металическият глас. — „Афтенпостен“ слуша своите читатели, ама това е чудесно, значи всички ще поемете отговорността.
— За какво? — прокашля се Микел Вол.
— Ще стигнем и дотам — увери го гласът. — Впрочем, очаквах да отидеш на пресконференцията. Нямаш ли си въпрос?
— Защо свинята е потекла на пода? — отвърна нервно Вол.
— Браво, помниш — похвали го гласът.
— Знам си работата. Не задавам въпроси, които не са мои и за които не съм отговорен.
Погледна към Грунг. Редакторът яростно клатеше глава — знак, че не е бивало да отвръща по този начин. Трябва да му съдействат, а не да се съревновават с него, така се бяха разбрали. От другата страна настана тишина.
— Журналистически морал — засмя се гласът след дълга пауза.
— Да — съгласи се Микел.
— Сладък си — каза гласът. — Не съществува журналистически морал — всички го знаем. Само вие вярвате в него. Знаете ли, че в едно проучване от миналата година журналистите са на последно място? На кои професии можем да разчитаме? Бият ви адвокатите, рекламодателите и продавачите на коли. Да не би да сте го пропуснали?
Металическият глас пак се засмя, този път почти сърдечно. Ерик Рьонинг поклати глава и показа среден пръст по посока на телефона върху масата. Грунг строго смръщи вежди.
— Но не затова сме тук — поде студено гласът.
— Защо сме тук тогава? — попита Микел Вол.
— Боже мой, ама днес си много досетлив. Сам ли измисли този въпрос?
— Спри да се занасяш! — намеси се неочаквано Ерик, изгубил всякакво търпение. — Откъде да сме сигурни, че не си някой шут и не искаш само да си играеш с нас?
Лицето на Грунг почервеня като домат. Самообладанието му го напусна и той протегна крак, за да срита Ерик под масата. За известно време пак настана тишина, но гласът не се изгуби.
— Добър въпрос — отбеляза сухо гласът. — С кого имам честта да разговарям.
— Ерик Рьонинг — представи се Ерик.
— Боже мой, самият Ерик Рьонинг. Носителят на Наградата за сензация през 2011 г. Поздравления!
— Благодаря — отвърна Ерик.
— Какво е чувството да пишеш за бездомните, а после да се оттеглиш в дома си във „Фрогнер“, където да пиеш „Шардоне“ в джакузито? Журналистически морал, а?
Ерик понечи да каже нещо, но се въздържа.
— Но разбира се, Рьонинг, напълно си прав. Кое ти гарантира, че съм този, за когото се представям? Искаш ли да си поиграем на една игра?
— Каква игра? — прокашля се Ерик.
— Нарекъл съм я „да бъдеш в новините“. Ще участвате ли?
Около кръглата маса цареше тишина. Никой не смееше да се обади.
— Да ви обясня ли правилата, преди да отговорите? — попита металическият глас. — Вие съобщавате новините. Помислих си дали пък не ви е доскучало. Защо веднъж да не бъдете новините? Няма ли да е стимулиращо преживяване?
— Накъде биете? — Микел Вол се прокашля.
— Вие решавате — предупреди гласът.
— Какво решаваме?
— Кой ще живее и кой ще умре.
Журналистите се спогледаха.
— В какъв смисъл?
Гласът се изсмя.
— Според вас в какъв смисъл? Още не знам. Андреа или Каролине? Вие ще решите. Не е ли мило от моя страна да ви позволя да участвате?