— Да или не? — изкрещя Ерик.
Микел Вол се опита да вдигне ръката от скута си, но не успя. Бе така тежка. Ръката му никога не бе тежала толкова много. Отказваше да му се подчини. Или той не искаше да я вдигне. Умът му не можеше да прецени.
Изтекоха петдесет и девет секунди.
— Хайде — изрева Ерик. — Да спасим ли Каролине, или не?
— Ще убием Андреа — изхлипа Силе. — Не можем.
— Да или не? — извика Грунг.
В ръката му, изпъната нагоре, имаше кичури коса.
Микел Вол опита още веднъж да вдигне ръка, но не успя да я помръдне от скута си.
Тогава телефонът иззвъня.
В стаята настана пълна тишина. Минутата бе изтекла. Телефонът иззвъня повторно. Микел Вол се взираше в него. Недоумяваше откъде звъни. Не го виждаше. Сякаш се намираше в съседна стая. На луната. Не знаеше какво да направи. Накрая Ерик Рьонинг се наведе и докосна екрана.
— Здравейте отново — поздрави металическият глас.
Около кръглата маса цареше тишина.
— Вълнувам се — сподели гласът. — Какво решихте?
Никой не продумваше.
— Там ли сте? — попита гласът.
Силе погледна Грунг, той погледна Ерик, той — от своя страна — погледна Микел Вол, който гледаше пръстите си.
Металическият глас се изсмя студено.
— Да не сте си глътнали езика? Очаквам да получа отговор. Времето изтича. Тик-так.
Ерик Рьонинг се прокашля.
— Ние…
— Андреа — прозвуча гласът с леден тон. — Или Каролине? Коя искате да се прибере у дома. Едното момиче ще умре, другото ще оживее. Толкова ли е трудно?
— И двете ще живеят — изхлипа ненадейно Силе.
Металическият глас пак се изсмя.
— Не, не, госпожице Улсен. Правилата не са такива. Едната ще остане жива, а другата ще умре. Вие решавате коя да умре и коя да живее. Не е ли приятно да решаваш кой да живее и кой да умре? Не се ли чувстваш като Бог? Не е ли прекрасно да си Бог, Рьонинг?
В стаята пак се възцари тишина. Секундите се изплъзваха. Умът на Микел Вол бе престанал да работи. Силе се беше сгушила. Грунг държеше двете си ръце във въздуха. Ерик Рьонинг отвори уста и понечи да каже нещо.
— Добре — заключи студено гласът. — И двете ще умрат. Жалко, разбира се, но щом това искате, няма да ви развалям удоволствието. Беше ми приятно да си поиграем.
— Не — извика Силе и сграбчи телефона с две ръце в последен опит да изтръгне малко човешки разум от леденостуденото същество, но вече бе късно.
Гласът беше заглъхнал.
43.
Миа Крюгер стоеше на верандата за пушачи и наблюдаваше как Мунк съсипва белите си дробове. Тъкмо бяха приключили с днешното съвещание и той бе в особено лошо настроение.
— Възможно ли е? — повтори той няколко пъти и разтърка очи.
През последната седмица никой от екипа не си бе доспивал, но Мунк изглежда бе спал най-малко от всички. Миа чакаше удобен момент да каже какво си бе мислила. Малко се колебаеше. Не бе сигурна. Просто имаше такова чувство. Чувство, засилило се в течение на деня.
— Възможно ли е? — пак изрече Мунк и запали нова цигара от първата.
— За какво говориш? — попита Миа и извади таблетка за смучене от джоба на якето си.
— В смисъл? — отвърна той и я изгледа.
Дойде на себе си, разбра с кого разговаря и погледът му стана по-мек.
— За всичко — отново потърка очи. — Все някой трябва да е видял нещо. Две шестгодишни момичета не могат да изчезнат просто така, без свидетели.
— И след обявяване на възнаграждението ли нямаме нищо?
— Нищичко. Пет хиляди крони. Очаквах все някой да ни предостави някаква информация.
— Ще го вдигнат ли на милион?
Мунк кимна.
— Ще излезе утре. После ни остава само да се надяваме.
— Всички извършители на света да задръстят линиите ни — подхвърли Миа.
— Длъжни сме да опитаме — въздъхна той и дръпна дълбоко от цигарата. — Успя ли да се свържеш с Бенямин Баке?
Тя кимна.
— Ще се срещнем в четири и половина в театъра. Разполагал само с половин час. Изглежда, играе в „Пук и Чук“ в добавка към репетициите за „Хамлет“. Искаш ли да дойдеш?
Мунк поклати глава.
— Не, поеми го ти. В жилището на прабаба си ли живее? Там ли му изпращат сметките? Знаеш какво да го попиташ.
— Не се безпокой — отвърна Миа.
— Дяволска работа! — изруга Мунк. — Все някой трябва да е видял нещо. Как се качват в някоя кола и как слизат от нея. Как влизат или излизат от някоя барака. От някой килер. Нали момичетата все нещо трябва да ядат. Някой да е купувал по-голямо количество храна. Някой, който…