Изведнъж на Тобиас му стана много студено. Не отвън, а от вътрешната страна на кожата. Мислите му се блъскаха в главата и дишаше учестено, макар че лежеше съвсем неподвижно. Божичко! Какво ставаше долу? Бързо се изправи. Нямаше време за план; нямаше време и да си прибере багажа. Изтича до палатката, взе си ножа и саморъчно начертаната карта и се запромъква надолу по склона към стопанството.
46.
Миа седеше в „Юстисен“ и се чудеше дали да не си поръча бира, но все пак се спря на минерална вода. След няколко минути Холгер дойде и се отпусна задъхан на мястото срещу нея.
— Какво се е случило? — попита тя.
— Извършителят се е свързал с „Афтенпостен“ преди няколко дни. Обадил се е на журналиста Микел Вол. Преправил си е гласа. Дал е информация за Каролине.
— Защо не са ни уведомили?
— Защото са егоистични идиоти и ги интересуват само продажбите на вестника.
Мунк бе видимо раздразнен.
— Какво ще правим?
— Не съм съвсем сигурен — промърмори той. — Адвокатът им ясно заяви, че не са направили нищо незаконно и нямаме основания да ги обвиним в нищо.
— Трябва да има начин да ги подведем под отговорност, дявол да го вземе! — изруга Миа.
— Микелсон обеща да помисли, но счита, че разпитът, който съм провел, е достатъчен.
— Само толкова ли?
— Проклети политици! — изръмжа Мунк. — Грижа ги е само да опазят себе си и кариерата си.
Поръча си сандвич със скариди и кола и си свали якето.
— Какво имаш?
— Устни показания. Ще изпратят писмени утре.
— Нещо полезно?
— Нищо разобличаващо. — Мунк отчаяно поклати глава. — Какво каза Баке?
— В десетката — отговори Миа.
— В какъв смисъл?
— Замесен си.
Той я изгледа с любопитство.
— Това вече го каза, но какво точно имаш предвид?
— Свързано е с теб.
Донесоха поръчката на Мунк и той отпи глътка кола.
— Трудно ми е да го обясня. Както ти споменах, това е усещането ми — продължи Миа.
— Докажи ми — подкани я той.
— Окей. Убиецът ни насочва към „Хьонефос“ и изчезналото бебе. Кой беше отговорен за делото?
— Аз — каза Мунк.
— Правилно.
— „Хамлет“ — продължи Миа. — За какво става въпрос в „Хамлет“?
— За истинска любов? — погледна я въпросително Мунк.
— Не „Ромео и Жулиета“. Стегни се, Холгер. „Хамлет“.
— Ти си следвала литературознание, Миа.
— Три лекции за два семестъра и нито един взет изпит не се брои за следване — промърмори младата жена.
— Не съм толкова навътре в Шекспир — въздъхна Мунк.
— Добре, няма значение. За отмъщение. В „Хамлет“ става въпрос за отмъщение. И за други неща, разбира се, но това е основната тема.
— Хубаво. Бебето изчезва. Аз съм отговорен. Шведът се обесва. Прекратяваме случая. Бебето го няма. Вероятно е мъртво. Убиецът ни обръща внимание, че похитителят не е шведът.
— Рине ЮВ.
— Да, и препраща към „Хамлет“. Значи това е отмъщение?
— Нещо такова.
— Но какво следва? Проследявам разсъжденията ти само донякъде. Бебето е отвлечено — добре. Аз съм отговорен — добре. „Хамлет“, отмъщение — добре. Но защо да убива десет момичета? Какво общо има това с мен? Не ти ли се струва малко нелогично, Миа?
Миа отпи глътка вода и се замисли за момент.
— Прабабата на Бенямин Баке.
— Вероника Баке. Какво за нея?
— Живяла е в същия старчески дом като майка ти. Как ти се вижда?
Мунк ококори очи.
— Така ли? Откъде знаеш.
— Открих го вчера. Лудвиг проверява всички служители, всички пациенти, всички хора, които са свързани с дома, и ги съпоставя с архивите от случая „Хьонефос“. Не допускам Бенямин Баке да е нашият човек, но не бива да забравяме, че старият телефон на Вероника Баке е използван за съобщенията. Дали от някого в дома, или ни подвежда? По въпроса наистина се колебая. Помолих Лудвиг да провери и това.
— И?
— Засега нищо. А, и още: старческият дом не е единствената връзка между майка ти и Вероника Баке.