— Коя е другата?
— Религиозната общност.
— И Баке ли е била от тях.
— Нещо повече. Възнамерявала е да им дари цялото имущество на рода си.
— Какво?
— Разбираш ли? Разбираш ли какво искам да кажа?
— Браво, Миа — промълви Мунк. — Браво!
Той отново потъна в размисъл. Опитваше се да осмисли думите ѝ.
— Защо? — попита Миа.
— Да, защо?
— Не знам, но има прекалено много съвпадения, нали? Какво е общото тук, Холгер?
— Църквата.
— Именно.
— Но… — удивляваше се Мунк.
— Знам, и аз не разбирам всичко. Тук има нещо гнило. Почти съм склонна да приема, че целта е да ни заблудят. Милион задънени улици. Давам си сметка колко глупаво звучи, но извършителят се справя отлично. Аз бих действала по същия начин.
Мунк я погледна изкосо.
— Разбираш какво имам предвид. Ако бях на негово място. Символите, които са навсякъде, промените в методологията. Кръжим в мъглата и ни разиграват напред-назад — както при тениса, нали?
— Тениса ли?
— В тениса който сервира, винаги има предимство. Стига да притискаш противника си през цялото време толкова силно, че едва да успява да върне топката, водиш. Ако не направиш грешка, ще спечелиш.
— Значи, убиецът бие сервиса?
— Да.
— Не знам дали разбирам връзката — въздъхна Мунк. — Тенис и убийство?
— О, всичко разбираш. Просто не искаш да признаеш заслугата ми. Всички идеи трябва да са твои.
— Да, такъв съм.
Той смигна, дояде си сандвича и избърса майонезата от брадата си със салфетка.
— Трябва да запаля цигара.
— А аз трябва да пропуша — въздъхна Миа. — Досадно е през цялото време да тичам след никотиновата ти зависимост.
— Sorry — отвърна Мунк, без да е искрен, и тръгна пред нея към задния двор.
— Само бърборя и опипвам в тъмното — призна тя, когато седнаха под отоплителната лампа. — Но, по дяволите, все нещо трябва да правим.
— Хубаво е да поиграем на топка — смигна Мунк.
— О, затваряй си устата — ухили се Миа. — Добре, няма да използвам повече спортни аналогии, но разбираш какво искам да кажа.
— Хаос.
— Точно така.
— По-подходящо е да се опише като хаос, отколкото като тенис.
— Да, да — съгласи се Миа. — Добре, нека да е хаос.
— Има голяма разлика между хаоса и тениса. Тенисът е прецизна игра.
— А това не е ли?
Мунк запали втора цигара.
— Хм, не и до този момент.
— Виждаш ли, значи донякъде съм права?
— Хаос е по-добре.
— О, Господи, държиш се детински.
— Как ще ограбиш банка, без да привлечеш вниманието?
— Като взривиш сграда от другата страна на улицата, знам — въздъхна Миа.
— Съжалявам — усмихна се Мунк и разтърка очи. — Седмицата беше дълга. Страшно се ядосах на адвоката днес. Дявол да го вземе, хората никога не поемат отговорност за собствените си действия. Какво ще правим оттук нататък?
— И аз щях да те попитам същото.
— Сектата?
— От само себе си се разбира.
— Да отидем с теб утре рано сутринта?
— Обезателно.
— Габриел в офиса ли е?
— Така мисля.
— Изпрати му съобщение. Помоли го да ги провери, за да имаме с какво да отидем при тях. Не помня как наричат себе си, но адресът им е на „Богерювайен“, в Бьолер.
— Готово. — Миа си извади телефона.
— Впрочем — поде Мунк, докато си палеше нова цигара от старата. — Какво каза току-що?
— Тенис?
— Да, ако първи биеш сервис, печелиш.
— Ако не сгрешиш…
— Това е добре идея — отбеляза Мунк.
— Разбира се — кимна Миа.
— И ние да окажем натиск — продължи той.
— Ще се опитам да измисля нещо.
— Опитай. А аз ще видя кои са тези проклети откачалки, които се домогват до парите ми.
Мунк стана.
— Тръгваш ли вече?
— Довечера ще гледам Марион. Заради сватбата. Има много неща за уреждане.
— Естествено. Поздрави Мириам.
— Непременно.
Мунк си загаси цигарата и излезе. Миа се поколеба дали все пак да не изпие една бира, но успя да преодолее желанието си и си поръча втора бутилка минерална вода. Извади химикалката и бележките си и ги разстла на масата пред себе си, както правеше, когато искаше да подреди мислите си. Преди виждаше всичко толкова ясно и много по-бързо. Когато умът ѝ бе най-остър, беше достатъчно да затвори очи и всичко се разиграваше в главата ѝ, но това бе отдавна. Произшествието на Трюван. Месеците, прекарани на остров Хитра. Сякаш пред ретината ѝ имаше воал. Сякаш мъгла обвиваше мозъчните ѝ клетки. Бяха ѝ наредили да си почива. Пълна и продължителна почивка. Да не се излага на никакво напрежение. В отговор на това тя бе започнала да се упоява. Почти до смърт. И сега се налагаше да си плати. Започна да пише по листовете. Опита се да остави химикалката да свърши работата. Да си състави система в лудостта. Беше почти болезнено да мисли. Две момиченца са мъртви. Други две са отвлечени. Отговорността е нейна. Мунк. Със сигурност имаше връзка с Мунк. Бе убедена в това. Или не? Това, което преди няколко години ѝ се отдаваше толкова лесно, изведнъж ѝ се струваше невъзможно. Не биваше да се Съгласява да си тръгва от острова. Трябваше да изпълни замисъла си.