— Какво имаме? — попита Миа.
— Форт „Исенгран“.
— Къде е това?
— Фредрикста.
Миа се изненада. Другите две момиченца бяха намерени в покрайнините на Осло. В гората. Извършителят пак бе променил метода си на действие.
— Кой ги е намерил?
— Двойка абитуриенти — въздъхна Мунк. — Районът е затворен, но те се промъкнали вътре за малко цуни-гуни или каквото са правили.
— Кой е там?
— Местната полиция. Къри и Анете са на път, скоро ще пристигнат.
Миа погледна часовника на таблото. 05:15. Навън все още беше тъмно.
— И какво знаем дотук?
— Двете момичета са лежали на земята. Между тях е бил побит кол.
— Кол ли?
Мунк кимна.
— Какъв кол?
— Дървен. С набучена свинска глава.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казах. Момичетата са били на тревата, а между тях е имало кол с набучена свинска глава на него.
— Истинска свинска глава?
Мунк пак кимна.
— Господи — простена Миа.
— Какво мислиш, че означава?
Мунк включи отоплението и влезе в тунела при кметството, откъдето се излизаше от града.
— Свинска глава, набита на кол?
— Да?
— Трудно е да се каже — поколеба се Миа.
От топлината в колата ѝ се доспа. Липсваше ѝ сутрешното кафе, но не искаше да моли Мунк да спре.
— Все нещо трябва да означава.
— Повелителят на мухите — прошепна тя.
— Какво?
— Това е от една книга. „Повелителят на мухите“. Група момчета попадат на пуст остров, без възрастни. Мислят, че там живее чудовище и забиват свинска глава на кол като жертвоприношение.
— Боже Господи — изпъшка Мунк. — Ние сме чудовището, нали?
— Възможно е.
— Вътре има пакетче ментови дражета. — Мунк посочи жабката.
— И?
— Имаш нужда. — Той подкара по „Драменсвайен“.
Миа усети пронизващо раздразнение, но то бързо отшумя. Тя отвори жабката и извади пакетчето. Взе две дражета, останалите прибра в джоба на якето си.
— Защо, по дяволите, Фредрикста? — измърмори Мунк. — Изобщо не се връзва. И толкова открито?
— Много сме мудни. — Миа си извади телефона.
— В какъв смисъл?
— Извършителят иска да ни покаже, че не си вършим добре работата.
— Господи — отново изпъшка Мунк.
Миа намери номера на Габриел Мьорк в указателя.
— Габриел на телефона.
— Здравей. Миа е. На работа ли си?
— Мда — въздъхна момчето на другия край.
— Ще потърсиш ли Форт Исенгран във Фредрикста?
— Сега ли?
— Да. С Мунк пътуваме натам. Намерили са момичетата.
— Разбрах.
От другата страна се възцари тишина. Миа чуваше как Габриел трака на клавиатурата.
— Намери ли нещо?
— Какво търся?
— Каквото и да е.
— Да видим. — Младежът потисна една прозявка.
— Форт Исенгран. Крепост, намира се на малко островче във Фредрикста. Разделя течението на река Глома на две. Построена е в края на XIII в. от ярла, управител на Боргсисел — за тези, които искат да знаят. Направена е от дърво и камък. Разрушена през 1287 г. През XVII в. е построена нова крепост. Петер Весел Турденшол я е използвал като база по време на Великата северна война, каквото и да означава това. Името Исенгран идва от… да, учените спорят по въпроса, но навярно произлиза от френското „lie Grand“, големият остров. Това върши ли ви работа?
— Не — тросна се Миа. — Има ли още нещо? Нещо съвременно? За какво се използва днес?
— Почакай.
Миа притисна телефона с рамото си и взе още едно ментово драже. Продължаваше да усеща вкуса на алкохол в гърлото си.
— Не намирам много. Сватбени снимки от Форт Исенгран. Излет на пенсионери.
— Това ли е всичко?
— Да. Не, почакай, тук има още нещо.
Пак настъпи тишина.
— Какво има?
— Не знам дали е важно, но през 2013 г. там ще открият паметник. Не във форта, а срещу него, на променадата покрай реката.
— Какъв паметник?
— Казва се „Майките на Мунк“. Бронзови статуи на майката и лелята на Едвард Мунк.
— Разбира се — промърмори Миа.
— Това ще ви свърши ли работа?
— Несъмнено, Габриел. Благодаря ти.
Понечи да затвори телефона, но Габриел я спря.
— Мунк при теб ли е?
— Да.
— В какво настроение е?
— Поносимо, защо?
— Удобно ли е да говоря с него?
— Ето го.
Миа подаде телефона на Холгер.
— Да? Мунк е.