Мириам уви дълбоко заспалата си дъщеричка по-плътно в одеялото. Навън бе тъмно и черното ауди се движеше тихо по почти празните улици. Мириам Мунк не се боеше, но определено се тревожеше. И беше тъжна. И разстроена. И раздразнена. И ядосана.
— Всичко наред ли е там отзад?
Миа Крюгер се обърна и я погледна. Още не ѝ бяха казали защо я местят постоянно, вече трети път за два дни, но тя, естествено, знаеше.
— Отлично — кимна Мириам. — Къде отиваме този път?
— В един апартамент на наше разположение. — Баща ѝ я погледна в огледалото.
— Не е ли време да чуя какво става? — попита тя.
Опита се да прозвучи строго, но бе прекалено изтощена. През последните дни почти не бе спала.
— За твое добро е. — Баща ѝ отново я погледна в огледалото.
— Извършителят заплашил ли я е? Или просто искате да се подсигурите? Имам право да съм в течение какво се случва, нали?
Знаеше какъв става баща ѝ, когато си науми нещо, затова не попита повторно. Внезапно се почувства отново на четиринайсет. Тогава той бе ужасно строг, но с годините омекна. Навремето не беше възможно да се говори с него. Не, Мириам, не можеш да носиш това на училище, тази пола е много къса. Не, Мириам, трябва да си вкъщи преди десет. Не, Мириам, не ми харесва да излизаш с този Роберт, не мисля, че е добре за теб. Живот на тийнейджър, направляван до най-малката подробност от баща полицай с параноя. И какво постигна? Само я издигна в очите на съучениците ѝ. Тези с най-големи затруднения вкъщи получаваха най-много симпатии в училище. А освен това винаги имаше начин да заблудиш родителите си, дори да са полицаи. Накрая той и без това почти не се задържаше вкъщи, така че проблемите приключиха. Майка ѝ също беше далече. Боже, уж възрастни хора, родители — нима си въобразяват, че децата им не осъзнават какво се случва? Мириам разбра за Ралф, преди вкъщи да стане пълен ад. Майка ѝ бе толкова праволинейна, че да си сверяваш часовника по нея. Изведнъж започна да ѝ се налага да „се срещне с една приятелка“. Изведнъж започна да получава куп обаждания и всички се оказваха „грешка“. Моля ви се!
— Спи ли?
Миа Крюгер пак се обърна и погледна Марион, сгушена под одеялото.
Мириам кимна. Харесваше Миа. Винаги я бе харесвала. Имаше нещо в самото ѝ същество. Беше толкова харизматична. Имаше невероятно прекрасно излъчване. Понякога изглеждаше далечна и странна, но не и когато общуваше с Мириам. Миа ѝ напомняше за самата нея, навярно затова я харесваше толкова много. Интелигентна и силна, но също и много ранима.
— Баща ти получи кодирано съобщение от един уебсайт — подхвана тя.
— Миа! — изсъска бащата на Мириам, но Миа продължи:
— Човекът се е представил за шведска математичка на име Маргрете. Дешифрирахме кода и се оказа директна заплаха към Марион.
Мириам видя как лицето на баща ѝ става все по-червено.
— Сериозно? — попита Мириам.
Изненада се от любопитство ѝ е по-силно от страха.
— И откога си във връзка с нея? Имам предвид — в интернет.
Баща ѝ не отговори. Бе прехапал устни, а кокалчетата на ръцете му, стиснали волана, бяха побелели.
— Почти от две години — отговори вместо него Миа.
— Две години? Две години?
Мириам не повярва на ушите си.
— Бил си във връзка с този човек две години? Татко? Вярно ли е? Общувал си с убиеца в продължение на две години, без да разбереш?
Баща ѝ продължаваше да мълчи. Лицето му бе придобило цвят на домат, а той натискаше силно газта.
— Нямало е как да знае — намеси се Миа. — Там хората са анонимни. Можело е да бъде всеки.
— Стига, Миа — изсъска пак Мунк.
— Какво? — засегна се тя. — Ами ако знае нещо? Убиецът е контактувал с теб в продължение на две години, защо да не се е свързал и с нея? Трябва да разберем, нали?
Мунк изведнъж натисна спирачката и отби.
— Остани тук — нареди той строго на Мириам, гледайки я в огледалото. — Ти ела.
— Но Холгер — възрази Миа.
— Идвай! Излизай от колата!
Миа разкопча предпазния колан и неохотно излезе от аудито. Мунк отвори вратата от своята страна и я последва навън на тротоара. Мириам не чуваше какво си говорят, но баща ѝ очевидно бе крайно раздразнен. Ръкомахаше и само дето от устата му не излизаше пяна. Миа се опитваше да каже нещо, ала Мунк не я оставяше. Пръстите му почти докосваха лицето ѝ и за момент Мириам си помисли, че ще я зашлеви. Баща ѝ държа дълга тирада и най-накрая Миа се отказа от опитите да говори. Продължи само да кима. Двамата полицаи се върнаха и седнаха в купето. Колата бавно изпълзя на пътя, но с разговорите бе приключено. Настроението беше потиснато. Мириам също реши, че е по-добре да не казва нищо повече. Две години? Баща ѝ бе общувал толкова дълго време с убиеца? Нищо чудно, че е ядосан. Бяха го заблудили. А сега четири момиченца бяха мъртви. Марион петата ли бе? Това ли е било съобщението? Мириам загърна дъщеря си в одеялото и нежно я погали по косата, докато черното ауди пронизваше нощта на път за някакво тайно убежище, за чието местонахождение тя дори нямаше представа.