— Много си мъжествен. Дамите в старческия дом ще хвърлят рози подир теб.
— Мислиш ли? — изкикоти се Чарли.
— Естествено — усмихна се Миа. — Хайде да вървим.
Чарли я последва до колата, паркирана отвън. По пътя към Хьовик Миа се чудеше как да му обясни, че няма да участва в разследването, а само ще разгледа снимките на служителите в архива, но се отказа. Обадиха се предварително и за късмет разполагаха с всички снимки. Пристигнаха. Холгер Мунк ги чакаше отпред.
Чарли се поклони и го поздрави кокетно.
— Много се радвам да се запознаем. — Мунк се усмихна. — Харесва ми костюмът ви.
— Благодаря. — Чарли се поклони още веднъж.
— Миа обясни ли ви какво ще правите?
— Ще работя под прикритие, нали? — смигна Чарли.
— Точно така. Предстои ви да разгледате няколко снимки на компютъра и да се опитате да разпознаете приятелката на Рогер Бакен.
— Ще се справя — нахили се Чарли.
— Била е с разноцветни очи?
— Да — потвърди Чарли. — Едно кафяво и едно синьо. Подозирах, че има нещо загадъчно у нея.
— Не казахме това — поправи го Мунк. — Просто искаме да я намерим и да говорим с нея, това е всичко.
— Разбирам — смигна отново Чарли. — Изключително потайни полицейски работи.
В същия момент вратата се отвори и оттам излезе жената, с която Холгер бе говорил на стълбите миналия път.
— Това е Карен Нилун — представи я той.
Жената, някъде към четирийсетте, беше слаба, с дълга русорижа коса и хубава усмивка. Чарли се поклони и ѝ стисна ръката.
— Това е Чарли. Днес той ще ни помага. А това е Миа, моята колежка.
Миа се здрависа с Карен.
— Прекрасно! — възкликна ведро Карен. — Опитах да се свържа с Кариане, но тя не си вдига телефона. Доста е стриктна в това отношение, държи на свободното си време.
Миа не попита коя е Кариане, ала предположи, че е управителката на дома.
— Но нали няма проблем да хвърлим един поглед? — попита Холгер.
— Не, разбира се — усмихна се Карен. — Радвам се да ви помогна.
Миа продължаваше да мълчи. Не се безпокоеше за документите. Нуждаеха се, естествено, от разрешение, а това обикновено отнемаше време, но тя разчиташе Холгер да е уредил всичко под масата, защото в дома го познаваха.
— Добре — поде Холгер. — Ще влезем ли?
Последваха Карен в дома и влязоха в един офис. Чарли се перчеше като паун и почтително се покланяше наляво и надясно.
— Този е. — Карен посочи компютъра върху бюрото в офиса.
Изведнъж придоби неуверен вид.
— Това е общият компютър на всички служители и никой от пациентите ни няма достъп до него, но няма проблем, предполагам, да го използвате. Щом сте от полицията.
Карен погледна към Холгер, а той ѝ кимна, за да я успокои. Миа се подсмихна скришом.
— Всичко е наред, Карен. — Холгер внимателно я потупа по рамото. — Поемам цялата отговорност, не се тревожи за нищо.
— Чудесно — усмихна се тя. — Аз просто… Да, Кариане понякога е малко строга, но е много мила и е добра началничка.
Изрече последните думи бързо, сякаш за не да я хванат да злослови по нечий адрес.
— Както ти казах, поемам отговорността. — Мунк придърпа още един стол пред монитора, за да седне Чарли.
— Да остана ли? — попита Карен.
— Да, ако имаш възможност. В случай че възникнат въпроси.
— Няма проблем — съгласи се Карен. — След един час сервираме обяда, но дотогава има време.
— Чудесно. — Холгер се настани на стола до Чарли.
Той взе мишката и щракна върху документа, който Карен бе намерила.
— Надолу ли да отидем?
— Просто използвайте стрелките. — Тя посочи клавиатурата.
Холгер натисна стрелката и се появи първата снимка. Пишеше Биргите Лундамо.
— Не — отсъди Чарли със строго изражение, за да демонстрира колко сериозно приема задачата си.
Холгер натисна пак. Този път излезе снимка на жена на име Гюро Улсен.
— Не — повтори Чарли.
— Колко са служителите? — осведоми се Миа.
— Имаме петдесет и осем пациенти, а служителите са всичко на всичко двайсет и двама, не — двайсет и трима. Някои са на пълен работен ден, други — на непълен, освен тях имаме списък с гледачи на повикване, прибягваме до тях в случай на болест и други непредвидени обстоятелства.
— И всички са в архива?
— Да, имаме достъп до данните на всички — усмихна се Карен.
— Не — каза Чарли.
Холгер Мунк отново натисна бутона. Този път на екрана се появи снимката на Малин Щолц.
— Тя е — кимна Чарли.
— Сигурен ли си? — попита Миа.
— Абсолютно — потвърди той.