От друга страна, няма никакво доказателство, че силни въздействия на електрическата или магнитната сила или комбинация от двете са създали някакви забележителни стойности от третата сила. Те обаче наистина изглежда се влияят от последната по съвсем същия начин, както се влияе светлината.
Експерименти с единствения известен преобразувател човешкия мозък — показват, че съзнанието постоянно се опитва да символизира тази трета сила в условия на електричество и вибрации. Мозъкът „вижда“ и „чувства“ електрически проводници, светкавици и често действителен физически шок, опитвайки се да преведе това енергийно поле към известно преживяване. Както бе отбелязано, един от опитите за отделяне и движение във Второто тяло бе проведен в натоварен с електричество кафез на Фарадей. Там физическото тяло бе напълно заобиколено с мощно поле от прав ток. Доказано бе, че движението през натоварените стени на кафеза чрез Второто тяло е невъзможно. След премахването на електрическия товар проблеми нямаше.
В ранните етапи от експериментирането опитите за придвижване на всяко разстояние във Второто тяло бяха ограничавани от нещо, което приличаше на вплетена преграда от кабели и далекопроводи над главата ми. Те приличаха много на онези, които се срещаха в старите градове. Един от факторите при разширяването на разстоянието от физическото тяло бе да се разбере естеството на тази преграда и нейната връзка с електромагнитното излъчване. Съзнанието, усещайки за първи път такива сили, ги разтълкува като „проводници“. След като вече бяха идентифицирани, преминаването през бариерата стана относително просто.
Корелацията е показана също и в съобщението за преживяване на Второто тяло, намиращо се над улица — по-късно проверена и по физически път — и движещо се през магнитното поле на високоволтовите далекопроводи над самата улица. Навсякъде, където бе почувствано присъствието на третата сила, докато бях във Второто тяло, то бе усетено и разтълкувано първоначално като електричество.
До днес не съществува доказан метод за измерване или откриване на тази трета сила. Няма и да има, докато не бъде сериозно приета възможността за съществуването на тази третина от троицата.
IV. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МЯСТО II
Тази реалност е теория с неприемливи пропорции за човешкото съзнание. Въпреки че всички експерименти неизбежно посочват това заключение.
Не е трудно да се разпознае Място II като предмет на човешките мечти и съзерцания през вековете. Нито е трудно да се разберат разнообразните образци, които му се приписват в безбройните опити да се преведе това огромно непознато нещо към приемливи условия. От настоящото доказателство може наистина да бъде едновременно и рай, и ад, точно както и сегашната ни околна среда. Най-важният фактор изглежда е това, че огромна част от Място II в действителност не е нито едното, нито другото.
От досегашните опити не е известно дали всеки, който умре, автоматично „отива“ в Място II. Също не съществува и доказателствен материал, който да установи, че човешкото присъствие в Място II е постоянно. Възможно е да е като вихровите токове на Фуко или като водовъртеж — ние постепенно губим енергия и се запиляваме към Място II след напускане на Място I (Тук-Сега). Възможно е резултатът от този процес да ни дари с признанието за безсмъртие. Може би надживяваме гроба, но не завинаги. Вероятно колкото е по-здрава структурата на индивида, толкова по-дълъг ще бъде „животът“ в това различно състояние на съществуване. Така може би се надживяват едновременно и действителността, и илюзията.
Обхватът на Място II изглежда безграничен. При така приетите условия не изглежда възможно да съществуват способи за измерване на дълбочината и ширината на това странно, познато място. Движението от област към област е твърде мигновено, за да позволи някакви приблизителни оценки или да бъде видяна някаква относителна космическа позиция на една област спрямо друга. Доколкото е възможно, бъдете сигурни, че не съществува никакво взаимоотношение или връзка между областите в Място II и тази материална вселена. Те могат да си съвпадат място по място, а може и да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е нашето „входно пристанище“.