Интересна последица: На следващия ден вестниците поднесоха историята за смъртта на десетгодишно момче след продължително боледуване. То бе починало следобед, малко преди да започна опита си. Започнах да си търся приемливо извинение да отида при родителите му и науча повече потвърждения, а може би и да облекча страданията им, но не открих никого.
Само че дали след като сте преминали през етапа на „суровите емоции“, ще се приближите към неизброимото разнообразие на явно организираните групи на дейност в Място II? Не е възможно да се предава и на други „реалността“ на тази нематериална необятност. Трябва да се експериментира, така както е започнато от мнозина през изминалите векове. Много е важно, че в повечето от посетените места обитателите са „все пак“ хора. По-различни в променената среда, но все пак с човешки (разбираеми) качества.
При едно от посещенията си попаднах в нещо, приличащо на парк, с грижливо отглеждани цветя, дървета, трева и алеи, кръстосващи околността. По алеите имаше пейки и стотици мъже и жени се разхождаха бавно или седяха на пейките. Някои бяха съвсем спокойни, други — малко възбудени, а трети имаха вид на объркани и шокирани поради неориентираност. Държанието им бе несигурно, сякаш не знаеха какво да правят или пък какво ще се случи.
По някакъв начин разбрах, че това е място за събрания, където новопристигналите чакаха роднини или приятели. Именно от това Място за срещи роднините или приятелите щяха да вземат всеки от новопристигналите и да го отведат точно на онова място, на което той „принадлежи“. Не можах да измисля причина, за да остана повече, наоколо не видях нито един познат, затова се върнах към материалното без инциденти.
Друг път съвсем преднамерено „се отделих“, за да използвам случая, с надеждата, че ще открия поне един отговор, който да донеса обратно. След прехвърлянето във Второто тяло започнах бързо да се движа, концентрирайки се върху мисълта, желаех да отида там, където има по-висока степен на интелигентност. Продължавах концентрирането, докато летях бързо над едно празно пространство, което сякаш нямаше край. Накрая спрях. Бе тясна долина, която ми се видя съвсем нормална в пълния смисъл на думата. Имаше мъже и жени, облечени в дълги до глезените роби, тъмни на цвят. Този път по някаква причина реших да употребя друга тактика. Доближих няколко жени и ги попитах дали знаят кой съм аз. Всички бяха много вежливи и се отнасяха към мен с голямо уважение, но отговориха отрицателно. Обърнах се и зададох същия въпрос на мъж в монашеско расо, който ми се стори натрапчиво познат.
— Да, познавам те — отвърна мъжът. Имаше голяма доза симпатия и приятелство в държанието му.
Попитах го дали наистина аз самият знам кой съм. Погледна ме, сякаш бе срещнал стар и близък приятел, който има амнезия.
— Ще узнаеш — засмя се кротко той.
Попитах го дали знае какъв съм бил за последно. Опитвах се да го накарам да каже името ми.
— Последно ти си бил монах в Косхоктън, Калифорния — бе отговорът му.
Започнах да чувствам неудобство и напуснах, извинявайки се, за да се върна към материалното.
Наскоро мой приятел католически свещеник провери възможността в миналото да съм бил монах. За негова радост и мое учудване се оказа, че близо до Косхоктън има малък манастир. Той предложи да ме заведе на посещение там, но времето (смелостта?) не ми стигна. Може би по-късно…
Бих могъл да ви разкажа за много повече преживявания, без да описвам изцяло обхвата и размерите на Място II. Посетих група от хора, които бяха с униформи и работеха с високо технологично оборудване. Представиха ми се като „Таргет Арми“ („Целева група“), смисълът на която вече бе разтълкуван. Бяха стотици и всеки чакаше „назначение“. Тяхната цел не ми бе разкрита.
Друга моя визита ме отведе в добре организиран град, където присъствието ми веднага бе възприето като вражеско. Само предприемането на решителни мерки — тичах, крих се и накрая се издигнах право нагоре — ми позволи да се предпазя от „плен“. Не зная каква заплаха съм представлявал за тях.
По такъв един директен начин проявата на агресивни действия ми даде възможност да потвърдя, че Място II не е изпълнено единствено с тишина, спокойствие и безконфликтност. При друго посещение бях заловен от човек, облечен според местните обичаи. Разтревожен, очаквах да видя какво ще ми се случи.