Четвърто: Второто тяло е много еластично и може да приема всяка форма, която е приемлива или желана от индивида. Способността „да се удължава“ ръката до три пъти от нормалната й дължина, доказва тази еластичност. Екстраполирайки, човек може да си представи цялото нематериално пътуване като едно неописуемо удължаване на някоя субстанция, произлизаща от материалното. „Обратното скъсяване“ към физическото, когато волята или желанието за „стоене навън“ са свършили, дава възможност за вяра в идеята. Появата на Второто тяло като развяващо се прозрачно парче плат не се поддава на каквито и да е анализи до днес, но може би отново показва пластичността му. Ако някаква специална форма не бъде предадена чрез съзнанието или волята в определен момент, можем да допуснем, че познатата хуманоидна форма се поддържа автоматично чрез някакъв мисловен навик.
Пето: Съществува възможност Второто тяло да е огледален образ на материалното. Това се подкрепя от въртеливия метод за отделяне чрез „продължително търкаляне“ и от експеримента, включващ изследването на физическото тяло, както си лежи инертно на канапето. При този случай вместо главата бе открит кракът, което може да се обясни с дезориентация поради сумрака. Въпреки това, ако го свържем с установяването на самоличността на големия палец, то вече изисква вземането на някакво решение. В някои други съобщения има предположения, които първоначално бяха сведени до объркване и чисто субективни отговори. Знанието за реверсията (огледалното обръщане) може и да има някаква връзка с теорията за антиматерията.
Шесто: Директното изследване се стреми да поддържа предположението за свързващата „връвчица“ между физическото и Второто тяло, както многократно е описано в тайната литература. Сега е неизвестно каква цел е била преследвана чрез тази свързваща нишка. Би могло да се помисли дали Второто тяло и интелектът, който го обитава, все още не оказват силен контрол върху физическото посредством това свързващо звено. Възможно е също да пътуват послания по този метод и от физическото към Второто тяло. Доказателство е повикването за връщане, вследствие на лошото кръвообращение в схванатата ръка, или смущаващото почукване на вратата. Ако тази връзка наистина се поддържа, тя наистина е някаква субстанция от висока класа, твърде подобна на структурата на Второто тяло, с цел да се удължава до очевидно безкрайни разстояния и да осъществи повикването.
Седмо: Отношението между Второто тяло и електрическите и електромагнитните полета е повече от забележително. Експериментът в клетката на Фарадей посочва точно това. Същото е и при разполагането на Второто тяло над улицата във или в съседство с полето, създадено от главния електропровод, или в самия електрически ток.
14. СЪЗНАНИЕ И СВРЪХСЪЗНАНИЕ
Описвайки „материалните“ аспекти на Второто тяло, би изглеждало най-важно да се проучи как всъщност действа съзнанието, реагирайки на преживяването на Второто тяло.
Вероятно студентите, изучаващи психология и психиатрия, ще оспорят терминологията, използвана в това издание, доколкото тук не е направен опит да се преразгледа феноменът в условията на тези науки. По-скоро, надявам се, че тази част, така както и предишната, ще има общо значение за всички науки и научни умове и ще подейства като мост към бъдещи изследвания за всеки интелектуален интерес.
Най-често поставяният въпрос е: „Откъде знаеш, че не сънуваш и всичко, което преживяваш, не е нищо повече от жив сън или някакъв вид халюцинация?“
Изисква се наистина отговор, по-различен от контравъпроса: „А откъде да знам, че преживяванията ми в будно състояние са истински?“ Както вече съобщих, аз бях сигурен, че тези преживявания бяха сънища или халюцинации за един много дълъг период на ранните етапи. Те бяха сериозно възприети като нещо повече едва след като доказателствените данни започнаха да се събират.
Преживяванията имат съществена разлика от обикновеното състояние на сънуване по следните причини:
1. Непрекъснатото съществуване на някакъв вид съзнателно усещане.
2. Интелектуални или емоционални (или смес от двете) решения, взети по време на преживяванията.
3. Мултистойностните възприятия посредством сетивните краища или техни еквиваленти.
4. Неповторяемост на идентични примери.
5. Развитието на събитията в строга последователност, което показва промеждутък от време.
Най-сигурното твърдение, което може да се направи, е, че когато състоянието съществува, вие разбирате така ясно, че „не спите“, както и когато сте буден. Същите стандарти за будност могат да се прилагат със същия положителен резултат. Именно това бе най-несъстоятелното при първите опити. Двойственото съществуване е напълно противоположно на всички валидни научни разработки и на човешкия опит. И пак последното доказателство на такова твърдение е всеки сам да експериментира при такъв начин на съществуване.