Дали това не е продукт на самохипноза със съпътстващо постхипнотично внушение? Напълно вероятно е методът за индуциране и установяване на състоянието да има отношение към хипнозата в различни насоки. Хипнозата сама по себе си е феномен, от който е разбрано твърде малко. „Внушенията“, ако бъдат използвани в хипнозата, могат да бъдат част от процеса на активирането. Въпреки това бяха положени големи грижи за охрана от всякакви индиректни внушения или някакви стимули, които биха предизвикали халюцинационно преживяване. Когато се знае повече за факторите, участващи в хипнозата, може да се изясни и взаимоотношението с практиката, включена в тази книга.
Ако съзнанието наистина действа различно, кои са точките на отклонението? Основно изглежда, че човешкото съзнание (или индивидът в своята цялост) постепенно преминава през един учебен процес. В ретроспекция ефектът е еволюционно приспособяване и възприемане на съзнанието към една по-нисша част от цялото. Общото е равна смес от съзнателното, подсъзнателното и свръхсъзнателното (трансцедентна личност?) като напълно осведомени за останалите. Въпреки това тази смесица е ефективна само във Второто тяло. Ако тя продължи и във физическата среда, ефектът е забележителен само в ограничена степен.
В ранното проникване във Второто състояние мислите и действията почти изцяло се доминират от подсъзнателното субективно мислене. Опитите за рационално възприятие изглеждат заровени в лавина от емоционални реакции. Всички първични субективни нагони са напълно случайни, изискващи да им се обърне внимание или да бъдат задоволени. Не е възможно да бъде отхвърлено тяхното съществуване. Основни страхове, които вярвате, че ще бъдат заличени, са първите, които ще дойдат наяве. Те ще бъдат последвани или ще се обединят със силен нагон за сексуално съвкупление, което ще бъде изучено по-нататък. Обединени, те представляват два солидни удара срещу продължаващото развитие на Второто състояние. През цялата история на човешкия род страхът и сексът са главната мотивировка и контролни характеристики за всички форми на социална организация. Ето защо е съвсем разбираемо, че те играят толкова важна роля във Второто състояние. Съвсем бавно човешкото съзнание започва да действа върху тази очевидно неорганизирана и нелогична маса, да внася ред и обективно възприятие сред нея. В началото тази задача изглежда невъзможна. В по-късните етапи човешкото съзнание развива симбиозна връзка с нея. Много рядко се случва проблемите да излязат извън контрол. Това не означава, че съзнанието напълно контролира Второто състояние. По-точно то просто е модулатор на господаря, или движеща сила. Кой е господарят! Наречете го свръхсъзнание, душа, велика личност — заглавието не е важно.
По-съществено е да се знае, че съзнанието автоматично отговаря на командите на господаря, без да пита. Когато сме във физическото състояние, ние само смътно се досещаме за това. Във Второто състояние то си е нещо естествено. Свръхсъзнанието неотменно знае кое е „правилно“. Проблеми има само когато съзнанието упорито откаже да признае тази по-висша степен на познание. Източникът на познанието на свръхсъзнанието разкрива много широки пътища, повечето от които изглежда са извън представите на нашия съзнателен свят. Наследствеността е най-приемливата и най-неподходящата.
При тази продължаваща адаптация към прогреса ние бихме могли да достигнем до определени забележими предпоставки. Те пък ще доведат до заключения, приложими в обкръжението на Второто състояние.
Синхрон на мисъл-действие. Навсякъде във физическото състояние действието следва мисълта. Тук те са едно и също нещо. Няма механично предаване от мисъл към действие. Човек постепенно приема с радост съществуването на мисъл като една сила от само себе си по-скоро, отколкото като спусък или катализатор. Първоначално е емоционално-мисловна сила, която постепенно се превръща в съгласувано действие. Мисълта за движение е тази, която създава действието. Мисълта за определения човек, когото трябва да посетим, направлява посоката. Още нещо, нуждите на свръхсъзнанието са онези, които създават движението към непознати области, а много често без веднага да е ясно на съзнанието каква е мотивиращата сила.