Не е същата и способността за общуване с другите на ниво извън съзнателното усещане. Това бе представяно с живи хора, будни и спящи. Съществува възможността то също да намира място и сред хора, живеещи във физическото състояние, които напълно да не знаят за него. Във Второто състояние то е специфично и изключително естествено. Има много описани случаи в бележките за такова общуване, докато друг човек е в съзнателен физически разговор с трето лице.
Най-разстройващата част от това е, че участникът в тази връзка, който единствен от вас може да потвърди, много рядко след това е в състояние да си спомни. Изключително трудно е също да бъде установен такъв контакт с човек, който е физически буден.
Все едно да се опитвате да събудите някого от дълбок, здрав сън. Възможно е тази комуникативна част от съзнанието всъщност да е заспала през периоди на физическа будност. Свободна асоциация или регресивна хипнотична техника биха могли да предизвикат спомени от такива източници, когато е необходимо.
Един проблем периодично се появяваше при възприемане по време на Второто състояние. Може би има много голямо сходство с усещането чрез физически методи, което не е било съобщавано и затова не е толкова забележително. Имам предвид идентифицирането посредством съзнанието на личности, места и предмети, които до момента са били непознати и не са били усещани.
По въпроса за доказателствените данни и самоориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформена мисловна команда „РАЗПОЗНАЙ!“, без никакви изменения или двусмислие. Ето защо когато се случи непозната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по-скоро дава някакъв отговор, отколкото въобще да не отговори.
Отговорът приема формата на осмисляне, ако така може да се нарече, или по-общо — извършва се търсене на стари спомени или преживявания, за да се предизвика точната идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: „Това е обектът или действието, което виждате.“ Само след критични анализи се получава някакво подобие с това, което в действителност е било усетено. Има чудесни примери за този феномен. Един от най-добрите е посещението в дома на г-н Бансън сутринта. Съзнанието, нямайки възможност да се позове на нещо от паметта по отношение на предмета, поставен на задната седалка на колата (генераторът Ван де Граф), идентифицира точно приблизителната му големина, кръглата, прилична на колело, издутина върху подпора, основната платформа и съобщи, че това е детско автомобилче, което бе погрешно. Съзнанието съвсем правилно информира за момчето и баскетболната топка, защото това бе част от неговата банка с данни от спомени. Въпреки това то се натъкна на проблем по отношение определяне движението на г-жа Бансън, която разпределяше сутрешната поща. Движението бе определено като „раздаване на карти“, но съзнанието бе изправено пред контраста между играенето с огромни по размер „карти“ (писма) върху претъпкана с чинии маса. Идеята за „игра на карти“ бе най-близкото подобно събитие в мисловната асоциация и стана опорната точка.
Точно толкова интересно бе и преживяването при самолетната катастрофа, съобщено в глава 11. Имаше пълна серия от събития, изпъстрени с много сетивни данни, филтрирани през предишни асоциации на съзнанието. Към това се прибави и много бързото полягане на информация, така че последователността на събитията във времето направи бъркотията още по-голяма. Съвсем точно бе впечатлението, че ще пътешествам със самолет. Въпреки това съзнанието „забрави“, че преди самолета се пътува с автобус до летището. Следователно, съобщавайки за товаренето на автобуса, впечатлението бе, че това е аеропланът. При качването в рейса съзнанието е възприело шофьора, който изчаква пътниците до вратата. При опита да идентифицира мъжа умът бе потърсил в минало преживяване най-сходния човек (Д. Д.). И бе избрал него. Физическата прилика между шофьора и Д. Д., когато по-късно ги сравних, бе съвсем явна.
Разпознаването на жената, седяща точно пред мен, дискомфортът и възбудата й бяха съвсем точни, грешна бе причината, довела до тях. Съзнанието не бе определило източника за яда на жената, затова го свърза с индивида, тъй като се изискваше някакъв отговор. Полетът, бавен и на малка височина над улиците, бе перфектно описание на случая сам по себе си — рейсът се движеше по околовръстната магистрала към летището, освен едно — съзнанието определено бе фиксирано върху идеята за летене със самолет.