Когато късно след обед красивата Камала приближи на носилката си горичката, Сидхарта стоеше при входа, поклони се пред нея и прие поздрава на красавицата. Той даде знак на слугата, който вървеше последен в шествието, и го помоли да предаде на господарката си, че един млад брамин желае да говори с нея. След не много време слугата се върна, покани чакащия Сидхарта да го последва, заведе го мълком в някакъв павилион, където Камала се бе излегнала върху едно ложе, и го остави сам при нея.
— Ти не беше ли и вчера при входа на горичката и не ме ли поздрави? — попита Камала.
— Да, вчера те видях и те поздравих.
— Но не беше ли вчера с брада и с дълги коси, посипани с прах?
— Добре си гледала, забелязала си всичко. Ти видя Сидхарта, браминския син, който напусна родината си, за да стане самана, и три години беше самана. Сега обаче напуснах онзи път, пристигнах в града, а ти бе първата, която ме срещна преди да вляза в него. Дойдох при теб, за да ти кажа това, о, Камала! Ти си първата жена, на която Сидхарта не говори със сведени очи. Никога вече няма да свеждам очите си, когато срещна хубава жена.
Камала се усмихваше и си играеше с ветрилото си от паунови пера. Тя попита:
— Нима Сидхарта е дошъл при мен само за да ми каже това?
— За да ти кажа това и да ти благодаря, че си толкова прелестна. И ако не ти е неприятно, Камала, бих те помолил да ми станеш приятелка и учителка, защото аз все още нищо не зная за изкуството, в което ти си майсторка.
Тогава Камала се изсмя:
— Приятелю, до сега не ми се е случвало да дойде при мен някой самана от гората и да иска да се учи от мен. Никога не ми се е случвало самана с дълги коси и със стара, окъсана препаска да дойде при мен. Много младежи идват при мен, сред тях има и синове на брамини, но те идват, облечени в красиви дрехи и обути в скъпи обуща, косите им ухаят, а кесиите им са пълни с пари. Такива са, самана, младежите, които идват при мене.
Сидхарта каза:
— Започвам вече да се уча от теб. Още вчера научих нещо, Обръснах брадата си, вчесах косата си и я намазах с благоуханно масло. О, превъзходна, малко са още нещата, които ми липсват: скъпи дрехи, скъпи обуща, пари в кесията. Но знай, че Сидхарта е пожелавал много по-недостижими неща от тези дреболии, и ги е постигал. Как може да не успея да постигна това, което си пожелах: да ти стана приятел и да науча от теб радостите на любовта! Ти ще откриеш в мен добър ученик, Камала, много по-трудни неща съм усвоил от тези, на които искам да ме научиш. Изглежда, за теб не е достатъчно Сидхарта да остане такъв, какъвто е — с коси, намазани с благоуханно масло, но без дрехи, без обуща и без пари?
Камала отговори:
— Не, скъпи, това не е достатъчно. Той трябва да притежава красиви дрехи и обуща, много пари в кесията и подаръци за Камала. Чу ли добре думите ми, самана от гората? Запомни ли ги добре?
— Добре ги запомних! — извика Сидхарта. — Как да не запомня казаното от такава уста! Устата ти е като прясно разпукната смокиня, Камала. И моята уста е алена и свежа, тя ще подхожда на твоята, ще видиш. Но кажи ми, прекрасна Камала, не се ли страхуваш от този самана от гората, дошъл при теб, за да се учи на любов?
— Че защо да се боя от някакъв самана, от един глупав самана, който е живял с чакалите в гората и съвсем не познава жените?
— О, този самана е силен и не се страхува от нищо. Той би могъл да те принуди, прекрасна девойко. Той би могъл да те ограби, той би могъл да те накара да страдаш.
— Не, самана, това не ме плаши. Та кой самана или брамин се страхува, че някой може да дойде и да му отнеме знанията, благочестието и дълбокомислието? Не, те принадлежат единствено нему и той раздава от тях само онова, което желае и комуто желае. Същото е и с Камала, и с радостите на любовта. Алена и красива е устата на Камала, но опитай се да я целунеш, но опитай се да и целунеш против волята на Камала, и устата, която може да дава толкова сладост, не ще ти даде и капка от нея! Ти си схватлив, Сидхарта, научи и това: любовта може да се изпроси, да се купи, да се получи като подарък, да се намери на улицата, но да се открадне не може. Погрешен е пътят, който си избрал. Жалко би било, ако такъв красив младеж като теб тръгне по този път.
Сидхарта се поклони с усмивка.
— Жалко би било, Камала, много си права. Безкрайно жалко би било. Не, не трябва да изгубя капка сладост от твоята уста, нито ти от моята! Тъй да бъде: Сидхарта отново ще се върне при теб, когато придобие онова, което все още му липсва — дрехи, обуща, пари. Но кажи ми, прекрасна Камала, можеш ли да ми дадеш още един съвет?
— Съвет? Защо не? Кой би отказал съвет на един беден, невеж самана, живял до сега сред чакалите в гората?