— Мила. Камала, кажи ми, къде трябва да отида, за да намеря по-скоро тези неща?
— Това, приятелю, всички биха желали да знаят. Ти трябва да вършиш онова, което си научил и в замяна на него да искаш пари и дрехи, и обуща, По друг начин беднякът не може да спечели. Но какво всъщност умееш?
— Умея да мисля, да чакам, да постя.
— И друго нищо?
— Нищо… Мога да творя и стихотворения. Ще ме даруваш ли с една целувка за едно стихотворение?
— Ще го сторя, ако стихотворението ми хареса и го кажи!
— Сидхарта се замисли за миг и след това изрече тези стихове:
Към сенчестия лес пристъпи красивата Камала, на границата му стоеше мургав самана, щом зърна цвета на лотоса, той се поклони.
Камала му благодари с усмивка, а младежът си помисли: прекрасно е да си жрец на боговете, но още по-прекрасно е да служиш на прекрасната Камала.
Камала плесна така силно с ръце, че златните й гривни звъннаха.
— Красиви са стиховете ти, о, мургав самана, и аз наистина не ще загубя нищо, ако ти дам за тях една целувка.
— Тя го привлече с погледа си, той сведе лицето си към нейното и положи устата си върху нейната, която бе като прясно разпукната смокиня. Камала го целува дълго и Сидхарта усети с разтърсваща изненада как тя го учи, колко бе мъдра, как го владее, как го отблъсква, как го привлича и как след тази първа целувка следваше дълъг, добре подреден и добре изпитан низ от целувки, всяка от които се отличаваше от предишните.
Той се спря, пое си дълбоко дъх, бе замаян като дете от безкрая на познанието, което му се разкриваше.
— Много са красиви стиховете ти — извика Камала, — ако бях богата, щях да те възнаградя със златни монети за тях. Но ще ти бъде трудно със стихове да спечелиш толкова пари, колкото ще ти трябват, ако искаш да бъдеш приятел на Камала.
— Как хубаво целуваш, Камала, — промълви Сидхарта.
— Да, наистина го умея и затова не ми липсват дрехи, обуща, гривни или други красиви неща. Но с теб какво ще стане? Не можеш ли друго, освен да мислиш, да постиш и да твориш стихове?
— Зная и жертвени песни, — каза Сидхарта, — но не искам да ги пея вече. Зная и заклинания, но не искам да ги произнасям вече. Чел съм и писанията…
— Спри! — Прекъсна го Камала. — Ти умееш да четеш? И да пишеш?
— Разбира се, че и това умея. Мнозина умеят това.
— Повечето не умеят. И аз не умея. Много добре е, че можеш да четеш и да пишеш. И заклинанията ще ти потрябват пак.
В този миг притича една прислужница и прошепна нещо на ухото на господарката си.
— Ще имам посещение — рече Камала. — Махай се бързо, никой не трябва да те види тук, запомни го добре! Утре ще се срещнем отново.
На прислужницата обаче заповяда да даде на благочестивия брамин една бяла връхна дреха. Без да разбере как стана всичко, Сидхарта бе взет от прислужницата, отведен по много обиколни пътеки в една бамбукова постройка, където получи дрехата, а след това тя отиде с него до храстите и настоя веднага и незабелязано от никого да напусне горичката.
Доволен, извърши всичко, както му бе наредено. Свикнал с горския живот, той безшумно се промъкна през плета. Върна се доволен в града, като носеше под мишница сгънатата дреха. Застана пред вратата на един хан, в който влизаха пътници, помоли мълком за храна и взе мълком парченце оризова пита. „Може би утре — помисли си той — няма да моля никого вече за храна.“ Изведнъж го облада чувството на гордост. Той вече не беше самана и не му приличаше да проси. Той даде оризовата пита на едно куче и остана без храна.
„Прост е животът в този свят — помисли си Сидхарта. — Всичко в него е лесно. Докато бях самана, всичко бе мъчително и трудно и дори най-накрая безнадеждно. Сега всичко е лесно, лесно като уроците на Камала, които получих от Камала. Трябват ми само дрехи и пари, нищо друго, това са малки, близки цели, които не смущават съня.“
Отдавна бе научил къде се намира градската къща на Камала и отиде на другия ден там.
— Всичко е наред — извика му тя, като го видя. — Камазвами те чака, той е най-богатият търговец в града. Ако му харесаш, ще ти даде служба при себе си. Бъди умен, мургави самана. Чрез други хора успях да му разкажа за теб. Бъди любезен с него, той е могъщ. Но не бъди прекалено скромен. Не желая да му бъдеш слуга, остани му равен, инак няма да съм доволна от теб. Камазвами застарява и все повече обича удобствата. Понравиш ли му се той ще ти повери всичко.
Сидхарта се засмя и й благодари, а когато тя научи, че от вчера не е ял нищо, заръча да донесат хляб и плодове и го нагости.
— Щастието не те изоставя — каза му тя на прощаване. — Врата след врата се отварят пред теб. На какво се дължи това? Да не си магьосник?