Жената каза:
— Много пъти съм виждала Възвишения. Много дни съм го гледала как върви из улиците мълчалив, с жълто расо, как мълчаливо подава паничката си пред вратите за милостиня и как си тръгва с пълна паничка.
Говинда слушаше в захлас и му се искаше още много да пита и много да узнае. Но Сидхарта го подкани да продължат пътя си. Те благодариха и тръгнаха; доринямаше нужда да питат за посоката, защото много поклонници и монаси от общината на Гаутама се бяха запътили към Йетавана. Когато пристигнаха там през нощта, те завариха там една шумна върволица от хора, които търсеха и получаваха подслон. Двамата самани, свикнали с живота в гората, бързо и безшумно намериха прибежище, където почиваха до сутринта.
При изгрев слънце те забелязаха с учудване каква голяма тълпа от вярващи и любопитни бе нощувала тук. По всички пътеки из прекрасната горичка сновяха монаси в жълти одежди, сядаха тук и там под дърветата, вглъбени в размисъл или в духовна беседа; като някакъв град изглеждаха сенчестите градини, изпълнени с хора, които жужаха като кошер; по-голямата част от монасите се отправиха с панички в ръка към града, за да съберат за обед храна, единствената им през целия ден. И самият Буда, Просветления, всяка сутрин отиваше да проси милостиня.
Сидхарта го видя и го позна веднага, като че някой бог да бе му го посочил. Видя го да върви смирено като скромен човек в жълта дреха, който носи в ръка паничката си за милостиня. — Погледни! — тихо каза Сидхарта на Говинда. — Този е Буда. Говинда внимателно погледна монаха в жълтата дреха, който по нищо не се отличаваше от стотиците монаси наоколо. Скоро и Говинда усети, че е той. И двамата го последваха, без да го изпускат от очи.
Буда вървеше смирено по пътя си, праведното му лице не бе нито тъжно, нито весело, той изглеждаше, че се усмихва, но някак вътре в себе си със скрита усмивка, смирено и кротко, подобен на здраво дете той вървеше, носеше дрехата си и поставяше стъпалото си като всички монаси, по точно определен начин. Ала лицето и стъпките му, смирено наведеният му поглед, смирено отпуснатата му ръка и всеки неин пръст излъчваха покой, издаваха съвършенство. Той не търсеше, не подражаваше, дишаше кротко, с неповяхващо спокойствие, с неугасима светлина, с ненарушим мир.
Така вървеше Гаутама към града, за да събира милостиня, и двамата сами го разпознаха по спокойствието, по смирения му образ, който не издаваше никакво търсене, никакво искане, никакво подражание, никакво усилие, а само светлина и покой.
— Днес ще чуем неговото учение от устата му — каза Говинда.
Сидхарта не отговори. Той не изпитваше кой знае какъв интерес към учението му, не вярваше, че от него ще научи нещо ново, защото както той, така и Говинда много пъти вече, макар и чрез други хора, бяха слушали за учението на Буда. Но се вгледа внимателно в главата на Гаутама, в раменете, в краката му, в смирено отпуснатата му ръка и му се стори, че всяка частица от всеки пръст на тази ръка беше учение, че от нея говори, диша, ухае, сияе истината. Този мъж, този Буда беше праведен до движението на последния си пръст. Този човек беше светец. Сидхарта никога не бе почитал и обичал някого повече от този човек.
Двамата последваха Буда до града и се върнаха мълчешком, защото те самите бяха решили да се въздържат през този ден от храна. Те видяха как Гаутама се връща, видяха го да се храни сред учениците си — онова, което изяде, не би заситило и птичка, — видяха го и как се оттегли в сянката на манговите дървета.
Ала вечерта, когато горещината намаля и всички се оживиха, и се събраха, те чуха Буда да проповядва. Те чуха гласа му, който също бе съвършен, напълно спокоен, изпълнен с мир и покой. Гаутама проповядваше учението за страданието, за началото на страданието, за начина, по който то може да се отстрани. Тихата му реч течеше спокойно и ясно. Страданието беше животът, животът бе пълен със страдание, но спасение от страданието съществуваше: спасение намира всеки, който следва пътя на Буда. С кротък, но твърд глас говореше Възвишения, проповядваше четирите главни начала, учеше пътя на осемте посоки, проповядваше търпеливо, даваше примери, правеше повторения, светло и тихо се разнасяше гласът му над слушателите, като сияние, като небе, обсипано със звезди.
Когато Буда свърши проповедта си, нощта бе настъпила вече, мнозина поклонници се приближиха до него и молеха да бъдат приети в братството му, да бъдат приобщени към неговото учение. И Гаутама ги прие, като им каза:
— Вече ви е известно учението, разбрахте го правилно. Елате и живейте в святост, сложете край на всяко страдание.