— Знаеш и какво друго ще ме направи щастлив, нали?
Тя го погледна невинно. Той взе лицето й в ръце.
— Ако ме оставиш да те целуна и да те докосвам само за малко?
Тя трепна.
— Дерек…
— Искам само да те целуна — излъга той, а устата му се приближи до нейната.
— Вече ти казах — прошепна тя колебливо, — че можеш… нали знаеш.
— Не искам да се любя с теб сега, а само да те прегърна — каза той и това бе полулъжа. Той плъзна ръка около кръста й и я притегли нежно към себе си. Устата му намери нейната и леко я погали, отново и отново.
Тя бе скована, но започна да се топи, когато устата му започна да се движи внимателно и търпеливо, като милваше устните й с пеперудено докосване, а езикът му се стрелваше над мекотата им. Устните й се раздалечиха, но той не бързаше, не нападаше, а само ги целуваше и допираше очертанията им, мястото, където се разделяха. Той премести ръцете си от раменете към гърба й. Усети отстъпчивостта й. Нямаше нищо против нейната пасивност, стига да не бе скована и да не се страхуваше.
— Ами работата? — прошепна тя след малко.
— Не ти ли харесва да се целуваш? — Гласът му бе пресипнал. Гърбът й бе гладък, а устните й — невероятно сладки.
— Да — промълви тя, като го възбуди. — Харесвам целувките ти. Бях изненадана…
Той превзе устата й с език. Тя го прие пасивно и после, след внимателно и бавно изследване, ръцете й се сключиха около врата му и се стегнаха. Той увеличи натиска и стана посмел, настойчив. Пръстите й се впиха в косата му.
Той я вдигна и я положи на влажната земя.
— Дерек — запротестира тя.
— Искам само да ме оставиш да те докосвам — каза той. — Много ли е за един съпруг?
Очите й бяха широки и въпросителни.
— Но… защо?
— Харесва ми — отвърна той, като отново потърси устните й, коленичил до нея.
Тя започна да отвръща на целувките му, колебливо, свенливо. Той искаше да я обладае, но отказа да се подаде на похотта си. Щеше да й достави удоволствие. Щеше да й покаже, че няма от какво да се бои. Толкова се радваше, че снощи бе намерил изход, иначе никога нямаше да може да се овладее, както сега.
Той чу дълбок гърлен стон да се изтръгва от нея и по крайниците му се разстели топлина. Целуна я по шията и тя изви глава назад, за да го улесни. Долавяше мекото й, неравно дишане и ликуваше. Тя е възбудена, помисли си той, въодушевена. Ръката му се прокрадна от рамото към гърдите й и той хвана една малка, съвършена гръд. Тя възкликна и се вцепени.
— Остави ме да те докосна — промълви той срещу меката й шия. Отново залепи устни за нейните, като стисна меката топка с ръка и затърка зърното с дланта си. Тя потръпна.
Умело откопча ризата й, докато я целуваше дълбоко. Отново потърси гръдта й, като я галеше, масажираше и се наслаждаваше на меката извивка под дланта си. Тя изстена едва доловимо. Главата му започна да бучи, а слабините му бяха толкова пълни, така горещи. Той плъзна ръка под ризата й, като изкушаваше и дразнеше зърното. Тя започна да се извива в ръката му и искаше още.
Той смъкна долната й риза, оголвайки двете й гърди и се загледа в тях само за миг.
— Толкова си красива, Миранда — каза й той пресипнало и после облиза с език твърдия връх.
Тя възкликна. Целувките му засилиха приятното изтръпване на тялото й и го превърнаха в дълбока, пулсираща болка. Тъй като той искаше само да я докосва и целува, малкото страх, който се криеше в съзнанието й се изплъзна между нежната му уста и ръцете му. Преди миг тя искаше да протестира, беше се опитала, заради срамните неща, които правеше той, но сега не можеше да мисли. Той сучеше от нея като бебе. Тя бе пламнала и отчаяно копнееше за нещо, за него, но и тя не знаеше точно за какво. Болката в тайното й женско място бе толкова дълбока и неутолима, че тя се запита дали не е трескава и дали не умира. Чу животинско стенание. Изтръгна се от самата нея.
Част от съзнанието й се опитваше се възпротиви, когато усети как ръката му обхваща женския й хълм през гънките на роклята й. Не там! Ала горещото, неописуемо усещане отми тази мисъл и тя осъзна, че той гали това непроизносимо място — галене, което я караше да се извива неудържимо, дори и през всичките й дрехи. Тя се нуждаеше от ръката му. Изви се срещу нея.
Тя усети хладен въздух върху голата си гореща плът, когато той вдигна полите й и свали дългите й гащи. Стана толкова бързо, че тя можа само да прошепне името му. Чу го да казва:
— Обичам те, Миранда.
Гласът му бе на пресекулки. А после ръката му отново се върна там, плъзна се в долината между краката й, която бе влажна и хлъзгава, и причини миг на осъзнато объркване.
— Обичам те, Миранда — повтори той с плътен глас, който сякаш идеше отдалеч.