— Мила — прошепна той. Целуна я по бузата, после се наведе над нея и залепи устата си върху нейната.
Миранда остана пасивна, като се бореше с желанието си да се съпротивлява. Под клепките й се събраха сълзи и запариха. Ръката му започна да гали тялото й, ефирната й дантелена нощница, от рамото до ханша. Спря се на кръста й, нежна и трепереща.
Въздишката му бе почти като стенание.
— Миранда, скъпа, нуждая се от теб. — Той отново я целуна, а устата му бе по-твърда и по-настойчива. — Разтвори уста… моля те.
Тя се подчини, като се опитваше да не показва отвращението, което изпита, когато езикът му нахлу в устата й. На нея й се искаше да не я докосва така. Стомахът й отново се надигна.
— Обичам те — рече той дрезгаво. Ръката му откри гърдите й и той нежно я помилва. — Не искам да бързам — рече той, като я целуна по ухото, а дъхът му бе горещ върху кожата й, — ала чаках толкова много… години…
На Миранда й се щеше да го направи и да приключи всичко. Той пъхна ръка под нощницата й, плъзна я нагоре по бедрото й и тя се стегна още повече, затаила дъх. Той галеше копринената й плът, ханша й и отново намери гръдта й. Изстена, а после свали дрехата над главата й, преди тя да се усети и устата му се спусна върху зърното й, като го засмука страстно. Едното му бедро покри нейното и нещо горещо и твърдо се притисна до крака й.
Тя се бореше със сълзите си. Щеше да издържи. Ако на него му харесваше да я мачка и да я смуче, тя щеше да го понесе. Обаче мразеше езика му в устата си. Не искаше той да разбере и да се притесни, че ако отново я целуне по този начин, на нея можеше наистина да й се доповръща.
Тя започна да се отпуска, като се зачуди колко ще трае всичко, дали щеше да направи с нея същото утре и колко често щеше да иска да я използва. Мислите й се откъснаха от мъжа, който я смучеше и галеше и се насочиха към красивото пиано. Тя нямаше търпение да посвири на него. Запита се дали някога ще може да посвири на Браг. Внезапно се вцепени, като усети, че Джон е преместил тялото си изцяло върху нея и е разтворил бедрата и със своите. Мъжеството му се притискаше в най-уязвимата й точка.
Тя бе обзета от инстинктивен страх.
— Не — извика тя, но устата му бе върху нейната, алчна, а ръцете му обгръщаха нейните като менгеме. Твърдата му част се блъскаше в нея, като търсеше вход и й причиняваше болка. Приличаше на биещ се овен. Очите й отново се насълзиха.
С късмет и инстинкт той намери входа, провери го и проникна дълбоко. Миранда изкрещя, когато той разкъса опънатата, суха ципа. Имаше чувството, че я разкъсват и по лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тя прехапа долната си устна, за да не извика отново, засрамена и смутена, че гостите им може да са я чули. Той проникваше в нея отново и отново, като дишаше учестено, а всеки негов тласък бе като пронизващо копие от почти непоносима болка и после потръпна и остана неподвижен. Непоносимата пълнота в нея се изгуби и той се отърколи от нея.
Тя се извърна и зарида безгласно. Никога не си бе представяла, че ще боли по този начин.
— Боже, Миранда — рече той дрезгаво, като се наведе над рамото й. — Съжалявам, съжалявам. — Гласът му бе изтерзан, отчаян.
Тя не можеше да отговори. Не искаше да разбере, че плаче.
— Скъпа, не знаех, че ще те заболи толкова много — каза той.
Тя си пое дълбоко дъх и събра всичката си воля.
— Всичко е наред — отвърна тя съкрушено. — Добре съм, Джон.
— Прости ми — рече той меко, като сложи колебливо ръка върху скованото й рамо. — Моля те, прости ми.
Миранда си пое отново въздух, като се бореше да се овладее.
— Няма какво да ти прощавам — прошепна тя.
Той легна обратно до нея. Тя се бе свила на топка настрана, обърната с гръб към него. Все още бе будна малко по-късно, когато той мълчаливо стана и се върна в леглото си. Но нямаше защо да плаче повече. Сега тя бе негова жена във всяко едно отношение. Тя бе решена да е възможно най-добрата съпруга, дори и да се наложи да преживее това отново и отново.
32
Джон искаше да прави любов с жена си, но се боеше да я доближи. Желанието му нарастваше през цялата седмица преди сватбата, но той още помнеше как тя извика от болка и последното нещо, което искаше бе отново да я нарани. Естествено, както всеки мъж, той знаеше, че девствениците винаги ги боли първия път. Но не бе подготвен за силата на болката й. Никога преди това не бе спал с девственица, така че откъде можеше да знае?
Джон не бе имал много жени. Той бе мъж и очевидно си имаше своите нужди, но можеше да преброи на пръстите на ръцете си колко пъти бе спал с жена. Сега му се искаше да бе имал повече опит. Той знаеше, че дамите не се наслаждават на секса. Естествено никога не бе спал с дама преди Миранда. Курвите, които бе имал, бяха весели и нетърпеливи, а телата им топли и влажни. Миранда бе суха и вдървена. Той знаеше, че тя не само не бе харесала любенето им, но направо го мразеше. Но бе негова съпруга, щеше да му роди деца и той знаеше, че втория път нямаше да е толкова лош, колкото първия.