Той дойде късно този следобед, но изражението му все още бе толкова гневно, че тя се боеше да попита. Той сякаш дори не я забелязваше, когато вървеше из къщата и се качваше до стаята си. Чу го да вика на Бианка да му донесе гореща вода. После за нейна изненада забеляза, че Браун е изчезнал, изтича до вратата и го видя да се запътва към къщата на работниците. Беше объркана, докато не осъзна, че няма да има нужда от пазач, докато Браг е в къщата.
Трябваше й известно време, за да събере кураж да се приближи до него. Знаеше, че Бианка му донесе гореща вода за вана в стаята, но не бе слязла долу. Обзе я смътно безпокойство. Тя ясно си спомни как Бианка се бе вкопчила в Браг на онази горска поляна. О, не. Тя стисна зъби и се заизкачва по стълбите. Не почука.
Браг лежеше гол в стаята, с лице към вратата — и към Бианка. Миранда усети убийствена ярост. Той я погледна гневно с внезапен блясък в очите. Миранда затвори вратата зад себе си, а после видя, че мъжът й преспокойно подава на Бианка мръсните си дрехи. Тя отмести поглед от голото му тяло и се изчерви.
— Бианка, върви си, моля те — рече спокойно тя.
Момичето излезе.
Браг стоеше там, загледан в нея и скръсти ръце пред гърдите си.
— Искаш ли нещо, Миранда? — Тя осъзна, че стои в стаята му, на пет крачки от него и че той е чисто гол. Преди това само го бе зървала за кратко и никога не бе го виждала цялостно. За миг тя онемя, загледана втренчено в рамото му.
Той чакаше.
Погледът й пробяга по тялото му по собствена воля. Макар че ръцете му бяха небрежно скръстени, тя забеляза, че гръдният му кош е широк, твърд и космат, а мускулите му — надиплени. Коремът му бе гладък, отрупан с мускули, а космите се стесняваха до една линия. Възкликна, когато погледът й откри дебел, набъбнал член и рязко му обърна гръб.
Лицето й гореше. Никога преди не бе виждала това. Сърцето й туптеше диво, лудешки. Съвсем й изхвръкна от ума защо бе дошла в стаята му.
Браг се развесели, а после влезе в горещата вана, от която се издигаше пара.
— Държиш се така, сякаш никога преди не си виждала мъж, Миранда. Искаше ли нещо? — Въпреки волята му, тонът му бе толкова леден, колкото му се искаше. Знаеше, че се прави на сърдит, но по дяволите, той искаше да е такъв. Все още се чувстваше засегнат и ядосан заради това, че го бе отблъснала и заради явната й липса на влечение към него.
Тя се обърна, а лицето й издаваше всяка нейна емоция, както обикновено.
— Не е прилично Бианка да е тук — рече сковано тя.
Браг разгледа лицето й с надежда да открие знак на ревност. Усмихна се, когато го откри. Бе примесен с възмущение, но определено го имаше.
— Тя е виждала много голи мъже, Миранда, повярвай ми. Това не я притеснява.
— Настоявам — рече тя, като изглеждаше готова да се разплаче.
Той внезапно осъзна какво си мисли тя и се изправи във ваната.
— Миранда! Дори не си го и помисляй. Не спя с Бианка под носа ти и никога няма да го направя. Избий си го от главата.
Тя си отдъхна. Лицето му се смекчи.
— Не съм чак такъв мерзавец, нали? Ела тук.
Тя се поколеба.
— Не мога да си изтъркам гърба — оплака се той. — Не можеш ли да изпълниш това малко съпружеско задължение? — Той й отправи една лукава усмивка. — Обещавам да не хапя.
Миранда се приближи и взе гъбата и сапуна.
— Дерек. Относно този човек, Браун.
Той се наведе напред, като й откри една дълга част от широкия си, як гръб. Тя започна да го сапунисва, изненадана от усещането при допира с топлата му, гола кожа. Той бе гладък като коприна и същевременно толкова твърд.
Браг въздъхна и затвори очи. Раят, помисли си той.
— Дерек? Нужен ли е Браун?
— Да.
— Защо?
— Искам да стои около теб… Ооо!
Тя замръзна при чувствения му стон.
— Не спирай — рече той, като се опита да прозвучи нехайно, но не успя.
— Гърбът ти е чист — рече тя, като го изплакна с ръцете си. Те трепереха. Изпита лудешки импулс да потърка буза в топлата му кожа, да го погали с устни. Бързо отпъди това желание, шокирана от себе си. Изправи се.
Но той хвана китката й.
— Недей — каза той, като се извърна, за да я погледне. Усмихна се мързеливо. — Измий ми косата и гърдите, мила.
— Но, Дерек, ти наистина би могъл да се справиш и сам — гласът й звучеше странно, на пресекулки и изтънял.
— Нима те моля за нещо кой знае какво? — тонът му бе дрезгав, подкупващ. — Давам ти името си и в замяна искам само нежно женско докосване, една вана.
— Снощи получи нежно женско докосване — изплъзна се от устните й, — преди да може да го спре.
— Ревнуваш ли?
— Това е твое право — успя да каже Миранда. Тя ревнуваше! Мисълта я шокира.