Миранда се поколеба, като си спомни последния път, когато толкова глупаво се напи, а после вдигна чашата си и се чукна с него.
— Благодаря — каза тя и внимателно отпи. Остави чашата си, докато Дерек пресуши половината от своята. Той пие прекалено много, помисли си тя. Но сякаш никога не му се отразяваше. Миранда се намръщи.
— Какво, принцесо? Защо се мръщиш? — гласът му бе мек, въпросителен.
— Ти пиеш доста — отвърна тя без заобикалки.
Браг се засмя.
— О, не! Да не смяташ да промениш и навиците ми за пиене, а? Нима винаги ще бъда съден и поправян от жена си? — тонът му бе игрив, закачлив.
— О, Дерек, не исках да си помислиш… Не те съдя. — Тя се спря, смутена.
— Разбира се, че ме съдиш — отвърна той невъзмутимо. — Ти ме отсъди още в мига, в който ме видя, не помниш ли? Мисля, че ме нарече див, нецивилизован звяр, грубиянин и, а да, варварин? — Той се усмихна.
Миранда се изчерви.
— Взимам си думите обратно.
Той се засмя, а звукът бе топъл и приятен.
— Недей. Ти си права и съжалявам, когато забравям колко си деликатна и мила — тонът му бе станал сериозен.
За да прикрие обърканата си изненада и топлината, която се разстилаше в тялото й, тя отпи от виното. После започна да яде. Свинското бе много вкусно. Браг й разказа за работата си в ранчото и тя го слушаше с неподправен интерес. Осъзна, че е била права — на него наистина му харесваше и тя нагло започна да му задава въпроси. Той напълни отново чашите им и тя се изненада, че е изпила своята. Вечерта бе толкова топла и приятна, толкова прекрасна, като в сън. Тя се чувстваше защитена, закриляна и… обичана. Кога през целия си живот се бе чувствала по този начин?
След вечеря той взе ръката й и те излязоха на верандата, за да се облегнат на перилата. Полумесецът бе точно като кравайче, почти бял, застанал сред хиляди блещукащи, светещи звезди в тъмносинята нощ. Имаше лек ветрец, чуваше се подрънкване на чанове и конско цвилене. Тя се облегна на мъжа, който седеше до нея, без да се замисли и усети мириса му — на бренди и еленова кожа, мускус и сапун. Ръката му обгърна кръста й и преди тя да се усети, той я обърна към себе си и я притегли по-близо.
Тя се стопи в тялото му, а лицето й се облегна на гърдите му, другата му ръка я обгърна и той я държа така дълго време, а нощта изведнъж стана много, много тиха. Той вдъхна аромата й. Топлината му пулсираше срещу нея. Тя чуваше биенето на сърцето му, плъзна ръце нагоре по гърдите му и обгърна врата му. Можеше да стои вечно в прегръдката му. Той я хвана по-здраво.
— О, Миранда — рече той дрезгаво, а устата му се притисна към върха на главата й. Стори й се, че я целува по косата, но ме беше сигурна. Ръцете му се плъзнаха нежно по гърба й. Нещо дълго и твърдо се изправи между тях, като се притисна и корема й. Искаше й се да стои тук вечно. Пулсът й започна да се ускорява.
Ръцете му също станаха по-бързи и по-твърди и я галеха напористо. Едната се премести над рамото й и я хвана за брадичката. Тя отвори очи и видя горещия му, златист поглед закован върху себе си и усети дъха му в лицето си. Затвори очи и въздъхна, като се изви насреща му. Искаше да я прегърне по-плътно.
Браг изръмжа — мъжки, животински звук. Устата му докосна нейната нежно, меко. Езикът му проследи формата на устните й, които се разтвориха по свое собствено желание, нетърпеливи, а после се стрелна съвсем леко между тях, възбуждащ, изкусителен. Тя отвори устата си по-широко, търсейки неговата. Устните му само се докоснаха до нейните, като запърхаха над лицето й, клепачите, носа, ухото й. Той захапа ухото й. Мек, слаб звук се изтръгна от някъде дълбоко в нея.
Устата му се върна към нейната, вече твърда, и тя се зарадва на нападението. Притисна се към него. Езикът му искаше да влезе и тя с нетърпение му разреши. Той започна да изследва устата й с нарастващо настървение, хващаше задника й и притискаше тази странна, сладостна твърдост срещу нея в същия ритъм.
Устата му се премести към шията й — целуваше и хапеше — и тя изви главата си назад, за да му даде повече пространство, заровила ръце в косата му. Хванала го бе здраво и го насочваше надолу, без сама да знае къде. Той възкликна, приемайки поканата и устата му заслиза, като я накара да заскимти. Леко я захапа и тя изстена, а после той зарови лице в меките извивки на гърдите й над деколтето на роклята й. Дишането му бе шумно, рязко и накъсано.
Тя трепереше от главата до петите.
Той докосна гърдите й, отначало нежно, но тя бе обезумяла от освободената от виното страст и се изви срещу него. Той я хвана, започна да дразни зърното й и тя потръпна. Усети голата му ръка, толкова топла и голяма, да се пъхва в деколтето й и да хваща гръдта й.