Выбрать главу

— Толкова красива.

Тя се опита да се прикрие с ръце.

Той се захили. Протегна се към нея, махна ръцете й и я улови в желязната си хватка.

— Не — простена тя, но бе безпомощна, когато той започна да целува гърдите й. Тя затвори очи и се разтресе от толкова силни тръпки, че имаше чувството, че ще повърне. Натискът на устата му се увеличи и той пусна едната й ръка и започна да опипва женските й части.

Тя се извърна, като се опита да го удари.

Той я хвана за китката, ухилен, а очите му лъщяха от похот. Просна я на леглото, притисна я и започна да дразни и другото й зърно с език. Миранда изпищя и го ритна. Знаеше, че е безнадеждно, но това бе всичко, което можеше да направи. А беше абсолютно бясна! Тогава не разбираше, че борбата й го възбужда.

— Cara, господи, не мога да чакам — извика той, а пръстите му шареха из нея и й причиняваха болка. — Мокра си — извика той тържествуващо, макар че Миранда нямаше идея какво има предвид. Толкова я болеше, че допирът му я изгаряше. После той влезе в нея и тя изпищя, този път от чиста болка. За щастие припадна.

Когато се свести, той бе още там, но я миеше с парче плат.

— Махай се — прошепна тя и затвори очи.

— Ти кървиш — каза той. — Но знам, че не си девствена. Нараних те. По дяволите! — Той захвърли мокрия парцал и се изправи.

Миранда седна, като се чувстваше страшно замаяна и се протегна към парцала. По него имаше кръв. Тя бе кървяла с Джон. Зачуди се дали у нея нещо не е наред, дали не умираше. Надяваше се да е така.

Той се върна при нея.

— Колчикехата ще ти донесе мехлем. Няма да идвам при теб няколко дни, докато не се излекуваш. Следващия път ще използваме мазнина, за да вляза по-лесно. Обещавам ти, че няма да боли.

Миранда заби поглед в краката си. Следващия път. Господи, моля те, помогни ми. Аз не съм заслужила това.

Той повдигна брадичката й. Тя бе принудена да го погледне в очите.

— Много жени се радват да са с мен. Не разбирам защо ти се биеш. И с мъжа ти ли се бореше? Нима не си научила какво е страст?

Миранда стисна зъби и го загледа предизвикателно в отговор. Отказваше дори да говори с него. Ала когато той си тръгна, тя легна, сви се на кълбо и тихо зарила.

50

Отношението на Ходещата висока жена се бе променило след онази първа нощ в селото. Тя вече не се държеше дружелюбно, дори бе враждебно настроена. Донесе й някакви билкови отвари и й каза, че трябва да намаже с тях най-интимните си части. На следващата сутрин почти я завлече навън и й възложи задача да смели зърното.

Миранда седеше пред колибата и мелеше зърното на един равен, правоъгълен камък. Това нарани изнежените й ръце. Ходещата висока жена кърпеше някакви панталони от еленова кожа недалеч от нея. Другите жени седяха пред колибите си, заети с подобни задачи. Децата тичаха и си играеха. Малкото мъже наоколо се грижеха за оръжията си — подостряха ножове и копия, правеха стрели, а няколко чистеха пистолети. Миранда си помисли, че повечето са отишли на лов.

Тя се спря, за да й починат ръцете. Бяха зачервени и напукани, почти разранени, а тя работеше едва от час-два. Преди да се усети, Ходещата висока жена бе до нея и я удари толкова брутално по лицето, че Миранда падна по гръб.

Мързелива кучка! — извика тя и ритна Миранда в ребрата.

Миранда извика и възкликна от болка.

Ходещата висока жена се протегна и я вдигна за косата, като отново я удари и я бутна към мястото й, за да се заеме отново с работата си. Миранда падна по очи и преглътна. Лицето й бе изтръпнало, а реброто и хълбокът й пулсираха.

— Свърши си работата, кучко! — извика Ходещата висока жена. Миранда се облегна и вдигна камъка, който използваше за мелене, заслепена от сълзи. Какво бе направила, за да се държи така с нея?

Тя методично замели зърното. Спомни си онзи ден край езерото, когато Браг бе толкова жесток и й се развика, задето се разхождаше сама. Той се боеше, че може да я заловят команчи. „… Държат се с жените си като с кучета… Втората съпруга няма дори статута на първата, за да я защитава… Първата жена я бие от ревност…“ Нима Ходещата висока жена ревнуваше? Заради снощи? Та нали вчера следобед бе толкова мила. Миранда не разбираше.

Следобеда ръката й вече бе започнала да кърви. Ходещата висока жена й постави задача да щави кожи, като видя, че Миранда кърви върху кожите, тя я ритна злобно в бедрото. Миранда падна назад, без да може да помръдне, без да й пука.