Последваха го и двамата едри мъже от двете му страни. Единият беше риж и с брада, с неопределен произход. Другият беше някакъв северняк, варварин сигурно, макар косата му да беше късо подрязана. Врявата в заведението не секна. Сервитьорът извърна глава от сепарето към тезгяха и примирено разпери ръце.
— Момчетата не се ебават с мен — каза мрачно войникът. При тези думи един по-нататък по мраморния тезгях се обърна. — Никога. Момчета, които си носят косите като варвари, пред които не са се изправяли, и се обличат като басаниди, каквито не са виждали никога, правят каквото им каже един отруден войник. — Надигна се от тезгяха и бавно закрачи към сепарето им. Лицето му остана спокойно. — Носите косите си като врачите. Ако армията на Леонт не беше днес на северната и западната ви граница, някой врач с копие щеше да е прехвърлил стените и да ви го натика отзад. Знаете ли какво правят с пленени в битка момченца? Да ви кажа ли? Да ви покажа ли? Евтих вдигна ръка и се усмихна любезно.
— Не и в празничен ден, благодаря. Сигурен съм, че е неприятно. Наистина ли държите да се скараме заради Пертений от Евбулус? Познавате ли го?
— Изобщо не го знам. Но ще се скарам заради обидите към моя стратег. Дадох ви избор. Виното е хубаво. Пийте за Леонт и ще се присъединя към вас. После ще вдигнем тост за някои от старите колесничари на Зелените и някой от вас ще ми обясни как шибаните Сини ни отнеха Скорций.
Евтих се ухили.
— Вие, ако ми е позволено да предположа, сте симпатизант на славните и възвишени Зелени?
— През целия си жалък живот — отвърна мъжът с кисела усмивка.
Евтих се изсмя високо и направи място на войника да седне. Наля от предложеното вино. Вдигнаха тост за Леонт — всъщност никой от компанията не изпитваше неприязън към него. Трудно беше дори за Клеандър да се отнася пренебрежително към такъв човек, макар и да подхвърли, че се излага със секретаря, който е взел.
Набързо довършиха стъкленицата от войника и после — още две, вдигаха наздравици за дълъг низ Зелени колесничари. Войникът явно имаше обилни спомени за Зелени от градове из цялата империя при царуването на последните трима императори. Петимата младежи изобщо не бяха и чували за повечето от тях. Двамата му приятели ги гледаха от мраморния тезгях и от време на време също вдигаха чашите си. Единият леко се усмихваше, лицето на другия си остана безизразно.
После уредникът на „Спината“ нареди да надуят роговете, в подражание на ония в Хиподрума, възвестяващи началото на процесията с колесниците, и всички започнаха да си плащат пиенето и да се изнизват на шумна тълпа навън, в слънчевия ветровит есенен ден, за да се влеят в още по-шумната гмеж, изхвърлена от други таверни и бани през форума за следобедните надпревари.
Първото надбягване след обедната почивка бе най-голямото събитие за деня и никой не искаше да го изтърве.
— И четирите цвята играят — обясни Карулус, докато крачеха забързано към трибуните. — Големи пари. Единствената толкова голяма сума е последното за деня, когато Червените и Белите излизат и се надбягват четирима Зелени и Сини с биги — всяка с по два коня. Обаче то си е чисто надбягване, сегашното ще е по-диво. Кръв ще се лее на пистата, казвам ви. — Ухили се. — Може пък някой да сгази онзи тъмнокож кучи син Скорций.
— Ще ти хареса ли това? — попита Криспин.
Карулус обмисли въпроса му за миг.
— Не бих казал. Голямо удоволствие е да го гледаш. Макар да съм сигурен, че всяка година харчи цяло състояние за предпазни магии срещу таблички с проклятия и черни заклинания. Твърде много Зелени има, които с радост биха искали да го видят да пада и да го стъпчат затова, че мина към Сините.
— Ония петимата, с които пи ли?
— Един от тях поне. Оня приказливкото.
Петимата младежи бяха дръпнали напред през форума, към портите за патрициите и запазените си места.
— Коя беше жената, за която говореше?
— Танцьорка. Винаги е танцьорка. Последната любимка на Зелените. Шайрин се казва. Красавица май. Обикновено са красавици. Младите аристократи се надпреварват кой да легне с танцьорката или актрисата на деня. То си е традиция. Нали и императорът се ожени за такава в края на краищата.
— Шайрин ли? — Криспин се засмя. Това име беше в пътната му торба, на едно откъснато парче пергамент.
— Да, защо?
— Интересно ако е същата, за която мисля, трябва да я навестя. Нося писмо от баща й. — Отначало Зотик беше казал, че е проститутка.
Карулус го изгледа смаяно.
— Кълна се в огъня на Джад, родиецо, ти наистина си низ от изненади. Не казвай само на новите ми приятели. Най-младият може да те наръга с нож — или да поръча на някой да те наръга, — ако чуе, че имаш достъп до нея.