Криспин се беше забавил с отговора, докато не наемат стаите в един познат на Карулус хан близо до Хиподрума и новия Велик храм. Войниците от Четвърти Саврадийски бяха пратени в казармата, а един — до Имперския двор да съобщи, че родийският майстор на мозайка е пристигнал в Сарантион.
В хана, над варената риба и меко сирене с фурми и диня след това, Криспин обясни на спътниците си — двамата мъже и жената — как бе станало така, че е тръгнал на път с имперско разрешително на друг човек. Или по-точно, обясни само най-явните страни. Останалото, свързаното с мъртви и с една варварска кралица, предпочете да запази за себе си.
Карулус, слисан и изпаднал в мълчание по време на целия монолог, ядеше и слушаше внимателно, без да го прекъсва. А когато Криспин свърши разказа си, каза само:
— Хазартен човек съм и не ме е страх от шанса, но не бих заложил и един меден фолий, че ще оцелееш и един ден в имперския двор като Гай Крисп, след като от името на императора са поканили някой си Марциниан. В този двор не обичат… изненадите. Помисли за това.
Криспин обеща да помисли. Лесно е да обещаеш. Мислил беше за това, откакто бе напуснал Варена, но не беше намерил отговор…
Сега, докато вървяха през форума, видяха зад една сгъваема, набързо подредена маса мъж, който редеше низ от имена и числа на минаващия народ. Карулус спря и го попита:.
— Позициите на първо надбягване?
— Всичките?
— Не, разбира се. Кресценс и Скорций.
Търговецът на залози се ухили и оголи черни проядени зъби.
— Интересно ще е днес. Шеста и осма. Скорций е на външната.
— Няма да спечели от осма. Какво даваш на Кресценс от Зелените?
— На честен офицер? Три към две.
— Чукай се с баба си. Две към едно.
— За две към едно го правя в гроба й — но хубаво. Най-малко сребърен солид обаче. Тия облози не ги правя за пари за бира.
— Цял солид?! Аз съм войник, не съм алчен продавач на залози.
— А аз държа дюкян за залози, а не войнишка лавка. Ако имаш сребро, залагай. Иначе се махай и не ми затуляй сергията.
Карулус прехапа устна. Доста пари си бяха.
Порови в кесията си, извади сребърна монета, за която Криспин беше повече от сигурен, че му е единствената, и я тупна на импровизираната сергия. В замяна получи зелен чиреп с името „Кресценс“ над това на продавача. Беше отметнал грижливо номера на състезанието, стойността на залога и съотношението, което щеше да изплатия при връщане на чирепа.
Тръгнаха отново сред гъстото множество. Карулус се смълча в шумната врява, но щом влязоха, сякаш се оживи. Стискаше здраво чирепа със залога си.
— Той е на осма позиция, последната отвън. Няма да спечели оттам.
— Шестата много ли е по-добра? — попита Криспин, може би неблагоразумно.
— Ха! Една заран на състезанията и наглият родиец с фалшиво име си мисли, че познава Хиподрума! Хайде мълчи, пъпчив художнико, и си отваряй очите като Варгос. Току-виж си научил нещо! Ако се държиш прилично, може да ви черпя и двамата сарникийско червено с печалбата си, като свърши денят.
Боносус много обичаше да гледа колесниците.
Присъствието му на Хиподрума, като представител на сената в имперската катизма, бе част от публичните му задължения и му доставяше истинско удоволствие. Осемте сутрешни надпревари се бяха оказали изключително забавни: почести, разделени почти наравно между Сини и Зелени, с по двете победи за новия герой на Зелените, Кресценс, и наистина великолепния Скорций. Възбуждаща изненада в петата надпревара, когато находчивият младок, каращ за Белите, влезе остро във втория колесничар на Зелените в последния кръг и спечели надбягване, което не му беше работа да печели. Сините симпатизанти приеха победата на младшия си цвят все едно беше зашеметяващ военен триумф. Ритмично подхвърляните им, добре координирани подигравки към унизените Зелени и Червени предизвикаха немалко юмручни боеве, докато хората на префекта не се намесиха да разтърват партиите. Боносус си помисли, че зачервеното, въодушевено лице на младия Бял с русата коса, който обикаляше в победния тур, е доста изкусително. Чу, че се казва Уитикус, карчит. Отбеляза си го наум, докато се навеждаше с другите на трибуната да го аплодират вежливо.
Точно такива събития правеха Хиподрума толкова интересен, все едно дали ще е изненадваща победа, или паднал колесничар със счупен врат, поредната жертва на тъмната фигура, наричана Деветия колесничар. Хората можеха да забравят глад, данъци, старост, неблагодарни деца, несподелена любов, записани в драмата на колесниците.