Императрицата вдигна лъскаво бяло парче коприна. Аликсана беше великолепна. Винаги бе великолепна. Никоя друга не носеше — на никоя не бе позволено да носи — накити по косата и тялото като Аликсана. Парфюмът й бе единствен, неповторим. Никоя жена не можеше и да си мечтае да му подражава и само на още една бе разрешено да ползва същото благовоние: публично огласен дар, който Аликсана беше направила предната пролет.
Императрицата вдигна изящната си тънка ръка. Видял плавния театрален жест, Боносус изведнъж си опомни как бе гледал същата тази ръка да се вдига преди петнайсет години, докато тя танцуваше почти съвсем гола на една сцена.
„Императорските одежди са пристойни за траурен саван, господарю. Нали?“ — казала бе преди две години в Атенинския дворец. Водеща роля на съвсем друга сцена.
„Остарявам“, помисли си Плавт Боносус и потърка очи. Миналото все по-настойчиво оставяше отпечатъка си в настоящето: всичко, което виждаше сега, сякаш бе прорязано с образи на неща, видени преди. Твърде много преплетени спомени. Щеше да издъхне в някой утрешен ден, който го дебнеше вече, и тогава всичко щеше да се превърне във вчера — в кротката божия Светлина, стига Джад да се окажеше милостив.
Кърпата с окачената златна тежест се спусна, изпърха като простреляна птица надолу към пясъка. Вятърът се усили, отнесе я надясно. От това щяха да произтекат предсказания, знаеше Боносус: хейроманти щяха яростно да заспорят чие тълкувание е по-вярно. Видя как се разтвориха портите в отсрещния край, чу рогове, високия пронизителен зов на тръби, след тях — цимбалите и бойните барабани, докато танцьори и състезатели извеждаха колесниците на Хиподрума. Един ловко жонглираше, подскачаше и танцуваше по пясъка със запалени пръчки. Боносус си спомни за други пламъци.
— Колко от хората ти — беше казал Валерий преди две години в напрегнатата тишина, последвала думите на императрицата, — ще са нужни, за да си пробият със сила път в Хиподрума през катизмата? Може ли да стане?
Будните му сиви очи се бяха втренчили в Леонт. Ръката му бе останала небрежно отпусната на гърба на трона. Имаше, разбира се, покрит проход от Имперския прецинкт до Хиподрума, излизаше в имперската трибуна.
И всички си поеха дъх. Боносус видя как Лизип, главният данъчен служител, за първи път вдигна очи към императора.
Леонт се усмихна, ръката му посегна към дръжката на меча.
— Да заловим Симеонис?
— Да. Той е най-прекият им символ. Задръжте го там, принудете го да ви се подчини. — Императорът замълча за миг. — Предполагам, че ще се наложат и няколко убийства.
Леонт кимна.
— Слизаме долу в тълпата? — Замълча замислено. След което се поправи: — Не, първо стрели, няма да могат да ги избегнат. Без броня, без оръжия. Няма как да се доберат до нас. Това ще предизвика хаос. Паника към изходите. — Кимна отново. — Би могло да стане, господарю. Зависи колко умни ще са на трибуната, дали ще са я барикадирани, както трябва. Ауксилий, ако успея да проникна с трийсет души и да предизвикам суматоха, ще можеш ли да си пробиеш път оттук до две от портите на Хиподрума с екскубиторите и да навлезеш, докато тълпата напира към изходите?
— Ще го направя или ще загина — отвърна Ауксилий, чернобрад и с твърд поглед. — Ще те поздравя от пясъците на Хиподрума. Това са роби и простолюдие. И бунтовници срещу помазаника на Джад.
Помазаникът на Джад прекоси залата, застана до императрицата при прозореца и се загледа в пламъците. Лизип, тежко задъхан, отново се смъкна на близката скамейка.
— В такъв случай, това е повелята ни — промълви императорът. — Ще го направите преди залез-слънце. Зависим от вас двамата. Поверяваме своя живот и трона на вашите грижи. Междувременно… — Валерий се извърна към канцелара и протоофициария. — Разпоредете се от Бронзовите порти да прогласят, че квесторът на имперските приходи е лишен от своя пост и сан заради прекалено усърдие и е прокуден в немилост в провинциите. Ще се наложи мандаторът да го извика и в Хиподрума — дано да го чуят. Фаустин, разпореди се шпионите ти да разпространят тази вест по улиците. Гесий, уведоми патриарха: Закарий и всички духовници трябва да оповестят това и сега, и довечера. Хората ще побягнат натам, ако войниците си изпълнят задачата. Ако духовенството не е с нас, всичко пропада. Никакви убийства в храмовете, Леонт.