Криспин задържа погледа си на външните колесници. Смяташе, че големият залог на Карулус си е съвсем приличен: Скорций беше в отчайваща позиция, фланкиран от Червен колесничар, чиято единствена задача — беше го научил заранта — беше да пречи на Синия да се вреди навътре колкото може по-дълго. Дългото бягане по обиколката на тази широка писта беше ужасно тежко за конете. Кресценс от Зелените си имаше свой Зелен съотборник отляво, още едно благоприятно обстоятелство въпреки външния му старт. Доколкото Криспин вече разбираше нещо от този спорт, вторият Зелен състезател щеше да полети от бариерите колкото може по-бързо и след това щеше да започне да натиска наляво към вътрешните коридори, та да отвори пространство за Кресценс също да завие под ъгъл веднага щом преминеха бялата черта, бележеща началото на спината и мястото, от което започваше хаосът с маневрирането.
Криспин не беше очаквал, че състезанието ще го увлече толкова, но сърцето му биеше забързано. Много пъти вече се бе усетил, че вика с цяло гърло. Осемдесет хиляди дерящи гърлата си зрители можеха всъщност да накарат човек да крещи. Никога не бе попадал сред толкова голяма тълпа. Тълпите си имаха своя сила, започнал бе да осъзнава Криспин; понасяха човек със себе си.
А сега и императорът беше тук: нов елемент, усилващ празничната възбуда на Хиподрума. Далечната фигура в пурпурна роба в западния край на трибуните — точно където колесниците правеха първия си завой около спината — бе друго измерение на силата. Мъжете долу, в леките колесници, с бичове в ръка и с юзди, вързани около кръста, бяха третото. Криспин за миг погледна нагоре. Слънцето бе надвиснало високо в ясния ветровит ден — богът в своята колесница, препуснал над Сарантион. Сила горе и долу, навсякъде.
За миг затвори очи в ослепително яркия ден и точно тогава — без никакво предупреждение, като метнато копие или внезапен лъч светлина — го порази образ. Цялостен, всеобятен и незабравим, съвсем ненадеен, като дар.
И също тъй беше бреме, както винаги се оказваха бреме за него такива образи: ужасното разстояние между сътвореното в ума изкуство и това, което човек може наистина да осъществи в един грешен свят, с грешни сечива и собственото си отчайващо несъвършенство.
Но докато седеше на каменната скамейка на сарантийския хиподрум, залят от неистовата врява и крясъците на многолюдната тълпа, Гай Крисп от Варена съзнаваше с ужасна увереност какво копнее да сътвори тук на купола на някой храм, стига да му дадат възможност. Може би щяха. Бяха потърсили майстор на мозайки все пак. Преглътна, с изведнъж пресъхнало гърло. Пръстите го засърбяха. Отвори очи и погледна мазолестите си длани.
Прозвуча втората тръба и Криспин вдигна глава тъкмо когато бариерите рязко се разтвориха и колесниците излетяха като боен гръм и изтласкаха вътрешния образ дълбоко в ума му, но не навън. Не навън.
— Давай, проклет Червен! Давай! — ревеше Карулус и Криспин знаеше защо. Загледа външните колесници и видя как Червеният излетя от стартовата линия с изключителна скорост — най-първият впряг през бариерите, или поне така му се стори. Кресценс беше почти толкова бърз, а вторият Зелен колесничар в петата пътека пердашеше здраво конете, готов да поведе косо шампиона си веднага щом минат бялата линия. В осмата позиция на Криспин му се стори, че Скорций от Сините бе заварен неподготвен за тръбния сигнал; като че ли се беше обърнал през рамо и викаше нещо.
— Давай! — ревеше Карулус. — Давай! Разбий ги! Браво, браво, Червен!
Червеният вече беше догонил Скорций въпреки предимството, което даваше на най-външния състезател разтегленият старт. Карулус го беше казал тази сутрин: половината състезания се решаваха още на първия кръг. Това май щеше да е от тях. След като Червеният вече беше до него — а ето, че вече го изпреварваше със стремглавия си старт — Синият шампион нямаше как да свърне навътре от пътеката си. Помощниците му по вътрешните пътеки щяха да са силно затруднени да задържат Кресценс отвън или да го блокират, особено след като вторият на Зелените навлезеше навътре, за да му разчисти пътя.
Първите колесници стигнаха бялата линия. Бичът на Червения изсвистя като мълния и изпердаши конете да полетят напред, първи до чертата. Все едно беше къде ще свърши този впряг, знаеше Криспин. Само трябваше да задържи Скорций отвън колкото може по-дълго.
— Той успя! — ревна Карулус и ръката му стисна Криспин като менгеме.