Криспин видя как двете Зелени колесници пресякоха линията и моментално завиха — имаха пространство пред себе си. Бялата колесница на четвърта пътека не беше стартирала достатъчно бързо, за да ги прегради. Дори Белият колесничар да успееше да удари водещия Зелен и двамата да отпаднат, това само щеше да отвори повече място за Кресценс. Беше направено великолепно — дори Криспин можеше да го разбере.
И тогава видя още нещо.
Скорций от Сините, в най-лошата позиция, най-отвън, с обзетия от дива решителност Червен колесничар, който бясно пердашеше конете си, за да го изпревари… го остави да го задмине.
А после Синият водач изведнъж се наведе толкова напред и наляво, че тялото му от кръста нагоре се оказа извън платформата на колесницата, и от това положение замахна напред с бича — за първи път — и шибна десния кон на впряга. В същото време едрият дорест от лявата страна на впряга, Серватор, дръпна рязко наляво и Синята колесница почти се завъртя на място на пясъка, а Скорций се метна отново надясно, за да я уравновеси. Изглеждаше невъзможно да успее да се задържи прав, но успя… а четирите коня минаха зад все още ускоряващия Червен под невероятно остър ъгъл, право по отворената пътека и точно зад колесницата на Кресценс.
— Джад да изгори душата на тоя човек! — изкрещя Карулус, все едно го бяха пронизали в сърцето. — Не го вярвам! Не го вярвам! Това беше номер! Нарочно тръгна така! — Размаха юмруци, обзет от неистова страст. — О, Скорций, сърце мое, защо ни остави?
Всички около тях, дори тези, които формално не трябваше да са свързани с една или друга партия, мъже и жени, крещяха също като Карулус, толкова смайващ и зрелищен се беше оказал този рязък ход. Криспин чу Варгос, чу и самия себе си, че вика с всички, все едно собственият му дух се беше преселил долу в колесницата с мъжа в синята туника. Конските копита изтътнаха в края на първия кръг под императорската ложа. Завихри се прах, шумът бе оглушителен. Скорций беше точно зад съперника си, конете му сякаш всеки момент щяха да стъпчат задницата на първата колесница. Никой от съюзниците на Кресценс не можеше да го блокира, без в същото време да го събори или избута толкова грубо настрани, че да лиши своя цвят от победата.
Колесниците профучаха покрай далечните трибуни. Криспин и другите около него се надигаха да видят над спината и паметниците по нея. Вторият колесничар на Сините се бе възползвал от вътрешната си позиция, за да изпревари, и препускаше пръв в началото на втория кръг, като се мъчеше да задържи конете си да не се отнесат навън. Изненадващо, но точно зад него беше младият състезател на Червените. След като не бе успял да блокира Скорций, беше направил единственото, което можеше, и сега самият той напираше напред, възползваше се от забележителния си — забележително неуспешен — старт от бариерите.
Първият от седемте бронзови хипокампа се наклони и се гмурна отвисоко в сребристата щерна в единия край на спината. Яйцевидният противовес в другия край подскочи нагоре. Една обиколка беше свършила. Оставаха шест.
Пертений от Евбулус бе написал най-изчерпателната хронология на събитията от Въстанието на победата. Беше военният секретар на Леонт, явен лицемер и ласкател, но образован, изключително умен и наблюдателен, и тъй като Боносус лично бе присъствал на най-важните събития, описани от евбулеца в неговата история, можеше да гарантира за верността й по същество. Пертений всъщност бе от онези хора, които можеха да се направят на толкова безцветни, толкова ненатрапчиви, че да забравиш за присъствието им… което означаваше, че чуват и виждат неща, които другите може да пропуснат. Харесваше му, при това някак си прекалено очевидно, и от време на време подхвърляше пикантни късчета информация, като явно очакваше съответна проява на доверие. Боносус не го обичаше.
Независимо от това беше склонен да приеме версията му за събитията в Хиподрума отпреди две години. Тъй или иначе, имаше много други свидетелства, които я потвърждаваха.
Към края на този ден подмолната дейност на хората, разпръснати из тълпата от Фаустин, бе успяла да доведе до известно напрежение между Сини и Зелени. Нервите се бяха натегнали заради несигурния развой и съюзът между двете партии на места като че ли беше поизтънял. Всички знаеха, че императрицата фаворизира Сините, след като самата тя преди време бе тяхната любима танцьорка. Не беше трудно да се внуши безпокойство и подозрение сред Зелените в Хиподрума, че те може да се окажат главните жертви на всякаква реакция към събитията от последните два дни. Страхът може да сплоти хората, но може и да ги раздели.
Леонт и неговите тридесет стрелци от имперската армия тихомълком се бяха спуснали по закрития проход от Прецинкта до задната част на катизмата. Следваше някакъв съмнителен инцидент с отряд от хората на префекта на Хиподрума — те пазели прохода за особите в ложата и уж били разколебани кому да останат верни. Според описанието на Пертений стратегът изрекъл тихо, но пламенно слово в полутъмния коридор, с което върнал мъжете на страната на императора.