Боносус нямаше солидно основание да се съмнява в истинността на този пасаж, макар че красноречието на приведеното слово малко трудно се съчетаваше със спешността на момента.
Хората на стратега — въоръжени с лъкове и мечове — нахлули през задната врата на катизмата заедно с войниците на префекта. Заварили Симеонис наистина седнал на мястото на императора. Това се потвърждаваше: всички на Хиподрума го бяха видели там. По-сетнешните му твърдения, че не бил имал избор, звучаха съвсем правдоподобно.
Леонт лично смъкнал импровизираната корона и порфирния халат от изпадналия в ужас сенатор. Симеонис паднал на колене и прегърнал ботушите на върховния стратег. Бяха го оставили жив: унижението му беше полезен символ, тъй като всичко, което ставало, можело ясно да се види от целия Хиподрум.
Войниците се справили бързо и безмилостно с особите, поставили Симеонис на императорския стол. Повечето се оказаха известни подстрекатели, макар и не всички. Четирима-петима от хората в ложата със Симеонис бяха аристократи, видели благоприятна възможност да се отърват от един независим император и да се превърнат в истинската власт зад една марионетка.
Посечените им тела веднага били хвърлени долу и паднали върху главите и раменете на множеството, което било толкова гъсто, че хората почти не можели да се отместят.
Това, разбира се, се бе оказало главната причина за последвалата касапница.
Леонт накарал мандатора да извести за изгнанието на омразния данъчен служител. Пертений беше предал и тази реч доста надълго, но доколкото Боносус разбираше събитията, най-вероятно почти никой не я беше чул.
А това бе така, защото още докато мандаторът редял словото си, Леонт наредил на стрелците си да започнат стрелбата. Някои стрели били насочени към хората точно под императорската трибуна; други се понесли на висока дъга, за да западат като смъртоносен дъжд върху незащитените хора по-далече. Никой долу нямал нито броня, нито оръжие. Стрелите летели напосоки и моментално предизвикали паника и хаос. Падали хора, стъпквали ги в настъпилата истерия, всички се блъскали и се мятали насам-натам в отчаяните си усилия да избягат от Хиподрума.
Точно в този момент, според Пертений, Ауксилий и неговите две хиляди екскубитори, разделени на две групи, се появили на входовете от двете противоположни страни. Единият от тях — за това говореха всички — беше Портата на смъртта, тази, през която изнасяха загиналите и ранени колесничари.
Екскубиторите били спуснали забралата на шлемовете си. И били извадили мечовете си. Последвало безмилостно клане. Хората срещу тях били толкова наблъскани един в друг, че едва можели да вдигнат ръце, за да се защитят. Касапницата бе продължила и след залез-слънце и есенният мрак придал ново измерение на ужаса. Хората умирали от мечове, от стрели или под нозете на другите, премазани в подгизналия от кръв пясък.
„Беше ясна нощ — педантично съобщаваше Пертений, — звездите и бялата луна гледаха отгоре. Смайващо много хора загинаха на Хиподрума през тази вечер и през тази нощ. Въстанието на победата завърши с черна река огряна от лунна светлина кръв, потекла по пясъка“.
Сега, две години по-късно, Боносус гледаше как колесниците бясно завиват покрай спината по същия този пясък. Още един хипокамп се гмурна — доскоро бяха делфини — и ново яйце подскочи нагоре. Пет завършени кръга. А той си спомняше бялата луна, увиснала зад източния прозорец на тронната зала, когато Леонт — невредим, спокоен като човек, отпуснал се в любимата си баня, златната му коса леко разрошена и овлажняла като от пара — се върна в Атенинския палат с фъфлещия неразбрано парализиран от страх Симеонис.
Старият сенатор се просна на украсения с мозайка под пред Валерий и заплака от ужас.
Императорът, вече седнал на трона, го погледна отвисоко.
— Вярваме, че си бил принуден да направиш това — промълви императорът, докато Симеонис виеше и биеше чело в пода.
Боносус помнеше този миг.
— Да! О, да, мой скъпи, обични, трижди въздигнати господарю! Принуден бях!
Боносус забеляза странно изражение на гладкото обло лице на Валерий. Известно беше, че не е от хората, които обичат убийствата. Вече се бе разпоредил правният кодекс да се промени така, че екзекуцията като наказание за много престъпления да се отмени. А Симеонис беше старец, жалка жертва на страстите на тълпата. В този момент Боносус бе готов да се обзаложи, че престарелия сенатор го чака изгнание.