— Господарю?
Аликсана беше останала до прозореца. Валерий се извърна към нея. Не бе изрекъл онова, което се канеше да изрече.
— Господарю — тихо повтори императрицата, — той беше коронован. Облечен в порфир пред народа. По негова воля или не. Това прави двама императори в тази зала. В този град. Двама… живи императори.
Дори Симеонис се бе смълчал в този момент, Боносус много добре помнеше.
И в същата онази нощ евнусите на канцелара убиха стареца. На сутринта голото му опозорено тяло бе показано пред очите на всички, обесено на стената до Бронзовите порти, отпуснато и бледо в своя срам.
И пак на сутринта дойде повторената във всички свети места в Сарантион прокламация, че помазаният от Джад император се е подчинил на волята на своя възлюблен народ и че омразният Лизип е прогонен извън градските стени.
Двамата задържани духовници, и двамата живи, макар и в доста окаяно състояние след беседите си с квестора на имперските приходи, бяха освободени, макар и не преди да протече любезната среща между тях, протоофициария и Закарий, Пресвещения източен патриарх на Джад, среща, на която ясно се даде да се разбере, че от тях се очаква да мълчат за подробностите по онова, което всъщност им бе причинено. Бездруго никой от двамата не гореше от желание да го описва.
Беше важно, както винаги, духовниците на Града да проявят съпричастие към всички усилия да се възстанови редът сред народа. Съдействието на духовенството обаче обикновено струваше скъпо. Първото официално оповестяване на изключително амбициозните планове на императора за възстановяването на Великия храм се състоя на същата тази среща.
До ден днешен Боносус изобщо не беше наясно как Пертений бе научил за това. Можеше обаче да потвърди друг един аспект от историческата хроника за въстанието. Градските служби на Сарантион винаги се стараеха да боравят с точни цифри. Агентите на протоофициария и градския префект проявиха усърдие в наблюденията и сметките. Боносус, като глава на сената, беше видял същия доклад като Пертений.
Тридесет и една хиляди души бяха загинали на Хиподрума под бялата луна преди две години.
След дивашкия изблик на възбуда при старта четири обиколки се извъртяха със съвсем незначителни промени в позициите. Трите квадриги, стартирали най-отвътре, до една се бяха изместили достатъчно бързо, за да задържат позициите си, и тъй като бяха Червена, Бяла и вторият колесничар на Сините, скоростта не беше особено голяма. Кресценс от Зелените бе заклещен зад тях тримата редом до своя Втори, който го беше превел косо през пътеките в началото. Конете на Скорций препускаха точно зад колесницата на съперника му. Когато състезателите профучаха покрай тях по петата пътека, Карулус отново стисна Криспин за ръката и изхриптя:
— Само изчакай! Ето, дава заповеди!
Криспин, напрегнал очи, за да види през вихрещата се прах, забеляза, че Кресценс наистина крещи нещо на съотборника си вляво, а вторият Зелен го предава напред.
Точно в началото на шестия кръг, тъкмо докато излизаха от завоя, Червеният впряг, препускащ на второ място — съюзникът на Зелените, — изведнъж пред очите на изумените зрители се изви и блъсна втората квадрига на Сините сред взрив от прах и писъци.
Едно колело изхвърча и се затъркаля по пистата. Това се случи точно пред Криспин и единственият, най-чист образ, който му остана сред суматохата, бе на спокойно отдалечаващото се самотно колело, оставило касапницата зад себе си. Гледаше го как се търкаля, като по чудо незасегнато от рухващите колесници, и как накрая се поклати, спря и падна във външния край на пясъчната ивица.
Кресценс и другият Зелен до него избегнаха сблъсъка. Скорций също — зави рязко надясно. Вторият впряг на Белите точно зад него не се оказа достатъчно бърз да заобиколи, вътрешният кон се закачи в сблъскалите се колесници и колесничарят бясно засече юздите, вързани на кръста му, докато колесницата му се обръщаше. Успя да ги среже, скочи откъм вътрешната страна и се претърколи към спината. Другите зад него — беше им останало повече време да реагират — вече завиваха настрани. След като сряза юздите, състезателят вече не беше в опасност. Един от впрегнатите му от вътрешната страна коне обаче цвилеше отчаяно на пясъка, явно със счупен крак. А до мястото на първото обръщане вторият Син лежеше на пистата неподвижно.