Служители на Хиподрума затичаха да измъкнат мъжете — и конете, — преди оцелелите колесници да обиколят и да се появят отново.
— Това беше нарочно! — изрева Карулус. — Нарочно го направи! Красота! Каква пътека само отвори за Кресценс! Напред, Зелени!
Криспин извърна очи от падналите колесници и замрелия върху пясъка мъж и погледна квадригите, летящи по правата отсечка към императорската ложа. Вторият колесничар на Зелените, вече заел второто място след сблъсъка, изведнъж издърпа впряга си в широк завой и навън, а Кресценс, точно зад него, изплющя с все сила с бича. Разчетът беше великолепен, като в танц. Зеленият шампион профуча покрай съотборника си и изведнъж се озова до впряга на Белите, който до този момент водеше… а след това пред него, от външната страна, но смайващо близо, сред взрив от нерви и скорост, преди Белият да успее да реагира и да свърне от парапета, за да го принуди да завие по-навън, докато навлизаха в завоя.
Но още докато Кресценс профучаваше покрай него и ускоряваше във възхитителна дъга, Белият колесничар изостави опита да го забави и вместо това дръпна рязко конете си, стиснал здраво юздите, задържа ги точно до парапета… и Скорций ги настигна.
Великолепният дорест жребец на Синия шампион забърса покрай външния кон на Белите толкова близо, че колелетата му сякаш се сляха с тези на съюзника му, и в този момент Криспин скочи и завика с всички други на Хиподрума, сякаш мигът ги беше слял в едно.
Кресценс беше отпред, щом възвиха под императорската ложа, но бясната му скорост беше отпратила конете му в широка дъга на завоя. А Скорций от Сините, отново безумно надвесил се наляво, — цялата горна част на тялото му бе извън подскачащата колесница — излетя от завоя и се понесе по отсрещния прав участък. Осемдесет хиляди души бяха скочили на крака и ревяха в неистов възторг.
Двамата шампиони бяха сами в челото.
С продрано от викове гърло, изпънал врат, за да може да види над спината, зад обелиските и статуите, Криспин видя как Кресценс зашиба конете, наведен толкова напред, че беше почти над опашките им, и чу оглушителен рев откъм Зелените трибуни, щом животните реагираха бляскаво и отвоюваха малко пространство от преследващите ги Сини.
Но малкото беше достатъчно. Малкото можеше да спечели състезанието: защото Кресценс използва отново спечелената половин дължина, хвърли бърз преценяващ поглед назад, пожертва частица от скоростта и отново завладя най-вътрешната пътека.
— Успя! — ревна Карулус и удари с юмрук Криспин по гърба. — Давай, Кресценс! Напред, Зелени! Напред!
— Как? — каза изумено Криспин, по-скоро на себе си. Гледаше как Скорций със закъснение здраво заплющя с бича по гърбовете на конете. Двете квадриги се понесоха устремно по отсрещния прав участък. Конете на Синия догониха отново, замитаха за пореден път глави до фучащата колесница на Кресценс — вече бе много късно, вече бяха откъм външната страна. Зеленият колесничар отново бе завладял перилото с великолепния си ход на завоя и в този последен етап по-късото разстояние по най-вътрешната писта трябваше да си каже думата.
— Свети Джад! — извика смаяно Варгос от другата страна на Криспин. — В името на Хеладик! Нарочно го направи! Пак!
— Какво? — извика Карулус.
— Гледай! Точно пред нас! О, Джад, как го разбра?
Криспин погледна натам, където сочеше Варгос, и самият той нададе вик — лишен от думи и изпълнен с неверие, вик на неизразима възбуда и страх. Стисна Карулус за рамото и чу как той също изрева, звук, увиснал между страдание и захлас, а после само загледа със смаяния ужас на човек, видял далечна фигура, понесла се стремглаво към пропаст, която не вижда.
Помощните екипи, управлявани от гражданската служба на префекта на Хиподрума и поради това изрично необвързани с нито една фракция, бяха изключително добри в многобройните си задачи, които включваха поддържането на състезателната писта и стартовите бариери, осигуряване честността на самия старт, преценката на пречките и нечестните ходове по време на самите надбягвания и усилията да се поддържат конюшните и да се предотвратяват отравяния на коне или нападения над състезатели — поне в границите на Хиподрума. Атаките отвън не бяха тяхна работа.
Едно от най-важните им задължения бе да разчистват пистата след сблъскване. Бяха обучени да изваждат колесница, коне и ранен водач бързо и с вещина, било на безопасната спина или от външната страна, под зрителските трибуни. Можеха да разделят заплели се една в друга квадриги, да освободят от впряговете скачащите на задните си крака подплашени коне, да избутат навън изкривените колелета и да свършат всичко това навреме, за да могат другите колесници да продължат устремния си бяг на следващата обиколка.