Три обърнати и потрошени квадриги, дванадесет оплели се коня, включително този със счупения крак в хамута на Белите, който беше повлякъл и съборил ритащия отчаяно свой другар с падането си, както и изпадналият в безсъзнание тежко ранен състезател този път обаче им създадоха сериозен проблем.
Изнесоха ранения на носилка на спината. Освободиха от поводите и шестте странични коня и разпрегнаха два чифта от конете при оковете. След това изтеглиха една от колесниците толкова навън, колкото можеше. Вече се трудеха над другите две, мъчеха се да разпрегнат изпадналия в паника здрав кон и да го отделят от онзи със счупения крак, когато отекна предупредителният вик, че водачите завиват и се връщат — много бързо — и на облечените в жълто служители се наложи да хукнат презглава, този път за да спасят себе си.
Сблъсъкът беше станал на вътрешните пътеки. Имаше предостатъчно място за тътнещите квадриги да подминат отломките от външната страна.
Или, според избора, почти достатъчно място за една от тях, ако се окажеше, че препускат почти една до друга и външният състезател не бъде така добър да се отдръпне достатъчно, за да пусне вътрешния да премине.
Впряговете препускаха почти един до друг. Скорций беше отвън и малко по-назад, когато двете квадриги излязоха от завоя и хипокампът се гмурна, за да даде знак за последния кръг. Синият се понесе плавно навън, щом излязоха на правия участък — съвсем достатъчно, за да преведе безопасно квадригата си покрай отломките и двата заплели се коня на пътеката.
Ето защо Кресценс от Зелените се озова, сред вихъра на мига и на върха на трескавата възбуда, пред три очевидни, но еднакво неприятни избора. Можеше да унищожи впряга си, а навярно и себе си, като налети на препятствието. Можеше да свърне към Скорций, като се опита със сила да си пробие път около външния край на купчината — и с това да си донесе сигурна дисквалификация и отстраняване до края на деня. Или можеше да дръпне с все сила юздите, да остави Скорций да го подмине и да завие зад другия състезател, като по този начин приеме поражението си само при един оставащ кръг.
Той беше смел мъж. А надпреварата дотук беше зашеметяваща, кръвта на осемдесетхилядната тълпа беше кипнала.
Опита се да мине от вътрешната страна.
Двата паднали коня бяха малко по-напред. Само една преобърната колесница лежеше близо до парапета на спината. Камшикът изплющя по гърба на великолепния ляв кон и Кресценс зави към вътрешното перило и натъпка четирите коня в тясната пролука. Левият се ожули в каменното перило, външният кон закачи крак във въртящото се колело… но преминаха. Колесницата също профуча през тясната пролука, подскочи във въздуха, все едно че Кресценс за миг полетя, като в икона на сина божий Хеладик. Но премина.
Толкова по-ужасно жалко беше, при всичкия този проявен кураж и съвършено умение, когато външното колело на колесницата подскочи и се затъркаля зад него, откачило се, докато преминаваше през отломките.
Колкото и храбър и опитен да е човек, все пак не може да кара колесница с едно колело. Кресценс сряза юздите пред корема си, остана за миг прав в ужасно накланящата се колесница, вдигна ръката с ножа в кратък, но ясно видим поздрав към смаляващата се напред фигура на Скорций и скочи.
Претъркаля се няколко пъти, както бяха научени всички състезатели от млади, и след това се изправи, сам на пясъка. Смъкна кожения шлем, поклони се към императорската ложа — без да обръща внимание на другите впрягове, вече идващи от завоя — след което разпери примирено ръце и се поклони също толкова ниско към трибуните на Зелените.
След това се отдръпна от пистата към спината. Прие подаденото му от един от слугите шише с вода. Отпи дълбоко, изля останалото на главата си и остана неподвижно настръхнал сред обелиски и статуи, с открития и страстен плам на отчаянието си, докато Скорций превръщаше последния кръг в процесия с една колесница, а после пробяга и самия кръг на Победата, за да приеме венеца, докато Сините се бяха отдали на безумно ликуване, а самият император в катизмата — равнодушният император, който не беше пристрастен към никоя партия, който дори не обичаше надбягванията — вдигна ръка за поздрав към триумфиращия колесничар.
Скорций не показа нито капка превзетост, нямаше я у него надутата, суетна поза на ликуващия победител. Никога не го правеше. Не го беше правил от дванадесет години и хиляда и шестстотин триумфа. Просто препускаше, печелеше и прекарваше нощите си обсипан с почести в някой палат или в нечие ложе.