Тишина. Чу как дъските в коридора изскърцаха. Мъжът се окашля.
— Нахална кучка. Аз съм Сироес, майстор на мозайки в Имперския двор. Отвори.
Тя отвори. Можеше и да е грешка, но Марци… — Криспин — бе повикан тук, за да прави мозайки за императора, а този човек…
Този човек беше нисък, дебел и плешив. Беше със скъпа тъмносиня дълга до прасците ленена туника, шедро извезана със златна нишка, с пурпурно наметало над нея, също с богато златно везмо.
Имаше кръгло самодоволно лице, черни очи и дълги пръсти, някак в странно противоречие с общото впечатление за закръглена мекота. Видя по ръцете му същата мрежа от драскотини и белези като на Криспин. Беше сам, ако не се броеше слугата, застанал малко по-назад в коридора.
— Аха — каза Сироес. — Обича мършави жени. Нямам нищо против тях. Колко взимаш за следобедна среща?
Беше важно да запази спокойствие. Тя беше свободна гражданка.
— С всички ли жени, които срещате, се държите така обидно? Или аз съм ви обидила с нещо? Чувала съм, че господата в Имперския прецинкт са известни с вежливостта си. Изглежда, съм зле осведомена. Да повикам ли ханджията да ви изхвърли, или просто трябва да запищя?
Той се поколеба и този път, като го погледна, й се стори, че забеляза нещо. Беше неочаквано, но бе почти сигурна.
— Да ме изхвърлят? — Отново късият хриплив смях. — Ти не си нагла. Просто си невежа. Къде е Марциниан?
„Внимавай — каза си тя. — Този е важна особа“. Криспин може би щеше да зависи от него, да работи с него, за него. Не можеше да се поддаде нито на паника, нито на гняв.
Смири тона си и наведе очи, спомни си как Моракс се държеше с търговците с тлъсти кесии.
— Съжалявам, благородни господине. Може да съм варварка и непривикнала с Града, но не съм ничия блудница. Марциниан от Варена е на Хиподрума с трибуна на Четвърти Саврадийски.
Сироес изруга. А тя отново го улови — онзи намек за нещо неочаквано.
„Страх го е“, помисли си.
— Кога ще се върне?
— Може би щом свършат надбягванията, господине. — Чуха рев отвъд тесните улици и широкия форум пред Хиподрума. Някой беше спечелил надпревара. Друг беше загубил. — Ще го почакате ли? Или да му предам съобщението ви?
— Да чакам?! Едва ли. Но е забавно, длъжен съм да призная. Родиецът си въобразява, че може да ходи по игри, след като загуби толкова божие време, докато дойде.
— Едва ли е нередно точно на Дикания, не мислите ли? Казаха, че императорът и канцеларът ще са на Хиподрума. Днес няма насрочени дворцови аудиенции.
— Аха. И кой ви информира толкова изчерпателно?
— Трибунът на Четвърти Саврадийски е много добре запознат с порядките тук, господине.
— Ха! Саврадиец! Провинциален войник.
— Да, господине. Той, разбира се, е офицер и му се налага да се явява на заседания при върховния стратег. Това, предполагам, изисква да е запознат с дворцовите порядки. Колкото може повече. Но, разбира се, както казахте, едва ли е много запознат.
Вдигна глава, колкото да улови неспокойния поглед на госта. После отново бързо сведе очи. Можеше да се справи с това. Възможно беше все пак.
Сироес изруга отново. — Не мога да чакам някакъв си невеж западняк. Тази нощ след колесниците ще има пир. Имперски пир. Удостоен съм с място на него. — Замълча. — Предай му това. Предай му, че… дойдох като колега, да му кажа добре дошъл, преди… напрежението при появата му в двора, което му предстои.
Тя задържа очите си сведени.
— Ще се зарадва на тази чест, знам. И ще се ядоса, че е пропуснал визитата ви, благородни господине.
Майсторът подръпна наметалото на едното си рамо, за да намести стегналата го златна игла.
— Не се престаравай толкова с учтивостите. Не подхождат на мършава блудница. Виж, да те начукам имам достатъчно време. Ще си смъкнеш ли дрешките за половин солид?
Кася сдържа хапливия си отговор. Смайващо, но вече не се боеше от него. Той беше уплашеният. Срещна погледа му.
— Не. Няма. Но ще кажа на Марциниан от Варена че сте били тук и сте го предложили.
И посегна да затвори вратата.
— Чакай! — Гостът на прага примига. — Пошегувах се. Хората от провинцията никога не разбират дворцовото остроумие. Ти… случайно да… имаш опит с работата му или, мм, какво е отношението му към трансферния метод на подреждане на тесери?
Уплашен човек. Уплашените понякога бяха опасни.
— Не съм нито негова блудница, нито негова чирачка, господине. Когато се върне, ще му предам какво сте искали да научите.
— Не! В смисъл… не си прави труда. Ще обсъдя въпроса с него, лично. Ще трябва да се уверя в професионализма му. Разбира се.
— Разбира се — отвърна Кася и затвори вратата на главния майстор на мозайки в Имперския двор.