Заключи я, облегна се на касата и без да може повече да се сдържи, започна тихо да се смее и да плаче едновременно.
Ако се беше върнал в хана след надбягванията, както се канеше, ако беше поговорил с Кася и бе научил за срещата й с един посетител — подробностите от която среща щяха да означават за него много повече, отколкото за нея — Криспин почти със сигурност щеше да се държи съвсем другояче в някои от последвалите събития.
Това, от своя страна, можеше да доведе до значителна промяна в разни неща, както лични, така и с по-широко значение. Всъщност можеше да промени живота му, а и живота на много други хора, и — макар и спорно — да повлияе на хода на събитията в империята.
Това се случва по-често, отколкото подозираме. Любовници се срещат за първи път на вечеря, на която човек за малко е пропуснал да се яви. Буре вино, паднало от каруца, чупи крака на някой, решил импулсивно да свърне от пътя си към любимата си баня. Хвърлената от убиец кама не успява да убие само защото нарочената жертва се обръща — случайно — и я вижда. Обратите на съдбата в сътворения от бога свят се оформят и променят точно по този начин.
Криспин не се върна в хана.
Или по-точно, докато тримата с Карулус и Варгос се приближаваха по залез-слънце през шумните, гъмжащи от народ празнични улици, неколцина мъже се отлепиха от предната стена на хана, където бяха стояли досега, и тръгнаха към тях. Бяха облечени в пестеливо извезани дълги до коленете тъмнозелени туники с вертикални кафяви ивици от двете страни, кафяви панталони и с тъмнокафяви колани. Носеха едни и същи огърлици с медальони — някакъв служебен знак вероятно. Бяха сериозни и сдържани, в пълно противоречие с царящата наоколо празнична бъркотия.
Щом ги видя, Карулус спря. Изглеждаше предпазлив, но не и притеснен. Криспин отчете това и остана спокоен, щом водачът на шестимата пристъпи пред него. Дори се възхити на добрия вкус и кройката на облеклото му. Малко преди мъжът да заговори, осъзна, че е евнух.
— Вие ли сте майсторът на мозайки Марциниан от Варена?
Криспин кимна и каза:
— Може ли да знам кой пита?
Кася гледаше от прозореца. Беше гледала тримата още откакто радостните възгласи от Хиподрума заглъхнаха. Гледаше ги и си мислеше дали да не им извика. Не го направи. Разбира се.
— Изпратени сме от службата на канцелара. Поканен сте да се явите в Имперския прецинкт.
— Това ми е известно. Точно заради това дойдох в Сарантион.
— Не разбирате. Оказана ви е висока чест. Трябва да дойдете тази вечер. Веднага. Императорът вдига празничен пир. Веднага след това ще ви приеме в Атенинския палат. Съзнавате ли какво означава това? Хора с най-висок сан чакат седмици, месеци, за да ги приемат. Посланици понякога напускат Града без никаква аудиенция. Вие ще бъдете представен тази вечер. Императорът е много загрижен за бързия напредък на работата с новия Храм. Трябва да ви отведем с нас и да ви подготвим.
Карулус подсвирна тихо. Варгос стоеше неподвижен и слушаше. Криспин отвърна:
— Висока чест, наистина. Но веднага? В сегашния си вид ли трябва да бъда представен?
Евнухът се усмихна.
— Едва ли. — Един от спътниците му изсумтя шумно, насмешливо.
— Значи трябва да се окъпя и преоблека. Цял ден бях на Хиподрума.
— Това е известно. Едва ли си носите достатъчно подходящо облекло за официално дворцово представяне. Вие сте тук по покана на канцелара, следователно Гесий поема отговорността за вас пред императора. Ние ще се погрижим за външния ви вид. Елате.
И той тръгна. Нали затова беше дошъл.
Кася гледаше от прозореца и хапеше устна. Импулсът да извика след него бе много силен, макар да не знаеше защо. Предусещане. Нещо от полусвета? Сенки. Когато Карулус и Варгос се качиха, тя им каза за следобедния посетител, за последния странно професионален въпрос, който беше задал. Карулус изруга, с което само усили страховете й.
— Нищо не може да се направи — каза той след малко. — Няма как да му се каже тепърва. Има някакъв капан тук, но трябваше и да се очаква, в този двор. Но Джад е свидетел, пипето му сече. Да се надяваме, че няма да го остави и сега.
— Аз трябва да вървя — каза Варгос, след като помълчаха малко. — Залез-слънце е.
Карулус го погледна, намигна хитро на Кася и ги поведе енергично навън по гъмжащите с хора, вече тъмни улици, към един от по-големите параклиси, малко назад към тройните стени. Сред гъстото множество в пространството пред олтара и слънчевия диск зад него заслушаха вечерната служба, редена с напевен глас от един слаб чернобрад духовник. Кася ставаше и коленичеше, ставаше и коленичеше между двамата мъже, стараеше се да не мисли за зубира, за Гай Крисп и за всички тези хора, плътно отрупани около нея толкова близо и тук, и в огромния Град.