Вечеряха в една таверна недалече от параклиса. Отново тълпи. Имаше много войници. Карулус ги поздравяваше и немалко от тях вдигаха чаши за поздрав, но нали все още бяха предпазливи, си избраха едно кътче най-отзад, по-надалече от шума. Той я накара да седне с гръб към тълпата, за да не й се налага дори да поглежда някой друг освен Варгос и него. Поръча храна и вино за тримата и почна да задява прислужницата. Беше загубил доста пари на надбягванията, разбра Кася. Загубата като че ли не го беше потиснала обаче. Явно не бе от хората, които лесно губят дух.
Гневът му беше неописуем. Бе насилен и оскърбен, унизен до самото си естество. Крещя, обзет от богохулна ярост, мята се дивашки, пръскаше фонтани вода от ваната, докато всички не подгизнаха.
Смееха му се. И после, докато лежеше отпуснат, с невинно притворени очи в чудесната топла благоуханна вода, Криспин разбра, че всъщност няма никакъв избор. Така че приключи с ръмженето, проклятията и мръсните закани какво ще им направи, които явно ги развеселяваха още повече, и ги остави да довършат онова, което бяха започнали — или щеше да изглежда безнадеждно луд.
Обръснаха му брадата.
Явно в двора на Валерий и Аликсана беше модно мъжете да са с гладко обръснати лица. Само варварите, войниците от хинтерланда и глупавите провинциалисти носели косми по лицата си, говореше евнухът, докато боравеше с ножиците, а после — и с лъскавия остър бръснач, с кисела физиономия, в израз на неописуемо отвращение. Приличали на мечки, пръчове, турове и други зверове, така смяташе.
— Ти пък какво знаеш за туровете? — изръмжа горчиво Криспин.
— Нищичко! Слава на святия Джад в милостта му! — трескаво отвърна евнухът и направи знака на слънцето с бръснача, което предизвика нов смях сред приятелите му.
Хората в двора, обясни той търпеливо, докато боравеше прецизно с бръснача, имали дълг пред бога и императора да изглеждат колкото може по-цивилизовано. Един червенокос мъж да носи брада, заяви твърдо, било такава провокация, проява на такова безкултурие, че все едно… все едно да си пуснеш душата по време на утринни молитви в Имперския храм.
Докато малко по-късно чакаше в едно преддверие в Атенинския палат, облечен в коприна за втори път в живота си, с меки кожени обувки и късо тъмнозелено наметало, защипано на рамото му над дълга гълъбовосива туника, обшита с черна ивица, Криспин не можеше да спре да не опипва лицето си. Ръката му непрекъснато се вдигаше и го обхождаше сама. Бяха му поднесли огледало в банята: великолепно изделие с дръжка от слонова кост и с гроздове и листа, изваяни по сребърния гръб, с удивително гладко стъкло, почти без някакво изкривяване.
Зяпна го някакъв непознат — мокър, пребледнял и навъсен. С гладки бузи, като на дете. Имал си беше брада още преди да срещне Иландра. Отпреди повече от десет години вече. Почти не можеше да познае или да си спомни странно уязвимия, свирепо навъсен мъж с квадратна брадичка, когото видя в огледалото. Очите му бяха много сини. Устата и цялото лице изглеждаха някак незащитени, оголени. Опита малка, бърза усмивка и веднага спря. Нито изглеждаше, нито чувстваше това лице като свое. Бяха го… променили. Това не беше той. Чувството съвсем не беше успокоително, особено сега, докато се подготвяше да го представят в най-заплетения и опасен двор на света, при това с фалшиво име и донесъл тайно послание.
Все още беше ядосан и намираше някакво убежище в това от усилващото се безпокойство. Знаеше, че служителите на канцелара бяха действали безспорно с добра воля и с добродушна търпимост към гневния му изблик, който ги окъпа всичките. Евнусите искаха да създаде добро впечатление. Дали му бяха да разбере, че това се отразява и на тях. Подписът на Гесий го бе призовал тук и беше изгладил пътя му. Сега стоеше тук, в това великолепно, осветено от свещи преддверие, чуваше шума от започващия да влиза в тронната зала имперски двор през двукрилата врата отсреща и беше — по някакъв сложен начин — представител на канцелара, макар така и да не го беше виждал.
Човек идва в Имперския прецинкт вече обвързан по някакъв начин, със закъснение осъзна Криспин. Още преди да е дошъл ред за първите думи или за колениченията. За колениченията му бяха обяснили. Указанията бяха точни и го накараха да ги упражни. Въпреки че го мислеше за глупаво, усети как сърцето му се разтуптя и сега това се върна, щом чу сановниците от двора на Валерий Втори от другата страна на величествените, обковани със сребро врати.
Смехът се лееше на вълни, чуваше се приглушено весело мърморене. Бяха в добро настроение в този празничен ден.