— Тук съм само заради това, трижди въздигнати — отвърна Криспин. Истина беше, повече или по-малко.
— Ах — бързо се намеси Стилиана Далейна. — Поредната родийска черта. Дошъл тук, за да приказва, казва ни. Не за дела. Ето защо антите ги завладяха толкова лесно. Всичко е толкова познато.
Отново последва смях. По свой начин това второ прекъсване разкриваше много неща: тази жена се чувстваше изключително сигурна, било в самата себе си или заради съпруга си, дългогодишния приятел на императора, за да се намеси в подобен разговор. Неясното бе защо нападаше него. Криспин задържа погледа си върху императора.
— Много са причините за падането на Родиас — каза кротко Валерий Втори. — Ние обаче в момента обсъждаме мозайката. Гай Крисп, какво е мнението ти за новия реверсивно-трансферен метод на полагане на тесери в панели в ателието?
Въпреки всичко, което беше чувал за този човек, техническата прецизност на въпроса — и то от устата на император след пир, сред придворните му — наистина изненада Криспин и той преглътна.
— Ваше величество, подходящ е и е полезен за мозайки на много големи стени и подове. Улеснява подреждането на по-еднообразните елементи с камък или стъкло там, където това е желано, и до голяма степен облекчава необходимостта тесерите да се подреждат бързо, преди да е засъхнала подложката. Мога да го обясня, ако ваше величество желае.
— Не е необходимо. Това го разбирам. Какво ще кажеш за използването му на купол?
След време Криспин щеше да се чуди как ли щяха да се развият събитията, ако се бе опитал да е по-дипломатичен. Не се опита. Събитията се развиха така, както се развиха.
— На купол?! — повтори той и гласът му се извиси. — Трижди въздигнати, само глупак може изобщо да предложи да се използва този метод на купол! Никой заслужаващ името си майстор на мозайки не би го и помислил.
Някой зад него изломоти задавено. Стилиана Далейна заяви ледено:
— Намирате се пред императора на Сарантион. Пребиваме с камшик или ослепяваме чужденците, които си позволяват такова нахалство.
— И почитаме онези — прекъсна я Аликсана с великолепния си глас, — които ни удостояват със своята искреност, когато са помолени пряко за това. Ще ни кажеш ли защо предлагаш този свой… много твърд възглед, родиецо?
Криспин се поколеба.
— Дворът на славния император в нощта на Дикания… наистина ли желаете такава дискусия?
— Императорът я желае — отвърна императорът.
Криспин отново преглътна. Марциниан щеше да направи това много по-тактично. Той не беше Марциниан. Изрече пред Валерий Сарантийски едно от своите най-съкровени убеждения, извиращо от дълбините на душата му.
— Мозайката — заговори Криспин вече по-кротко — е блян от светлина. От цвят. Тя е играта на светлина по цвят. Тя е занаят… понякога съм дръзвал да я нарека изкуство, господарю… съграден около това да позволиш на светлината от свещ, от светилник, слънце, от двете луни, да затанцува по цветовете на стъклото или скъпоценните и нескъпоценни камъни, които използваме… да сътвориш нещо, побрало в себе си, колкото и малко да е, от движението, което Джад е дал на своите смъртни чеда и на света. В един храм, господарю, тя се стреми да внуши светостта на бога и неговото творение.
Пое си дъх. Беше невероятно, че говори тези неща на глас, и то тук. Погледна императора.
— Продължавай — каза Валерий. Сивите му очи гледаха напрегнато, хладни и умни.
— А на един купол — продължи Криспин, — на свода на купол, било то в храм или в палат — майсторът има възможност да работи с това, да вдъхне сянка на живот в своя образ. Една стена е гладка, един под е равен…
— Е, би трябвало да са — прекъсна го лековато императрицата. — Живяла съм и в стаи, в които не са…
Валерий се изсмя високо. Криспин, прекъснат насред полета на красноречието си, замълча и се усмихна.
— Права сте, трижди прекрасна господарке. Говоря по принцип, разбира се. Това са идеи, до които рядко достигаме.
— Една стена или под са гладки и равни по подразбиране — каза императорът. — А един купол?
— Извивката и височината на едия купол ни позволяват да постигнем илюзия за движение чрез промяната на светлината, ваше величество. Безценни възможности. Това е естественото място за един майстор на мозайки. Неговият… рай. Нарисуваната фреска върху гладка стена може да постигне всичко, на което е способна една мозайка и — макар че в моята гилдия биха го нарекли ерес — понякога може да постигне и повече. Нищо на земята на Джад не може да постигне онова, което един майстор на мозайка би могъл на купол, ако подреди тесерите пряко на повърхността.