Зад него се чу глас, хладен и изпълнен с негодувание:
— Вярвам, че ще ми бъде позволено да отговоря на тази безгранична западняшка глупост, трижди въздигнати?
— Когато свърши, Сироес. Ако е глупост. Слушайте. Ще ви бъдат зададени въпроси. Пригответе се да им отговорите.
Сироес. Името не му беше познато. Трябваше да го знае, навярно. Не се беше подготвил толкова добре, колкото трябваше… но и не беше очаквал да се яви тук в двора едва ден след пристигането си в Града.
Вече се беше и ядосал. „Безгранична глупост?“ Твърде много обиди наведнъж. Постара се да сдържи яда си, но в това беше вложена цялата му душа.
— Изтокът или западът нямат нищо общо с това, ваше величество. Вие нарекохте реверсивното прехвърляне „нов метод“. Боя се, че някой ви е подвел. Още преди петстотин години майсторите са полагали огледално подредени панели по стени и подове в Родиас, Миласия и Баяна. Все още има примери, могат да се видят. Такива примери в Батиара няма на нито един купол. Да ви кажа ли защо, трижди въздигнати императоре?
— Кажи ми защо — отвърна Валерий.
— Защото преди петстотин години майсторите вече са разбрали, че подреждането на камък, геми и стъкло по лепкави ложета и прехвърлянето им след това ги лишава от цялата сила, която им дават извивките на купола. Когато човек поставя ръчно тесерата, той я намества. Наглася я под ъгъл, завърта я. Намества я спрямо късчето до вея и другото след него и по-натам, спрямо или извън играта на светлината, струяща от прозорците или извисяваща се отдолу. Бихте могли да направите основата релефна или вдлъбната за ефект. Бихте могли — ако сте майстор, а не просто човек, който реди стъкълца по лепкава повърхност — да вложите онова, което знаете за разположението и броя на свещите в помещението долу, и за разположението на прозорците около основата на купола и по-нагоре, ориентацията на помещението на земята на Святия Джад, изгрева на неговите луни и на божието слънце… да позволите на светлината да е вашият инструмент, вашият слуга, вашият… дар, с който да изобразите святото.
— А иначе? — Този път беше Гесий канцеларът, изненадващо. Посърналото мършаво лице на стария евнух беше замислено, сякаш се опитваше да улови някакъв нюанс в разговора. Темата едва ли го интересуваше, подозираше Криспин, но Валерий — да. Този човек бе служил на трима императори.
— Иначе — отвърна Криспин тихо — превръщате този дар с висота извита повърхност в… стена. Лошо направена, огъната стена, крива стена. Изоставяте играта на светлината, която е сърцевината на мозайката. Сърцевината на онова, което правя. Или винаги съм се опитвал да го правя, господарю. Ваше величество.
Дворът беше преситен, циничен. А той говореше от душа, с твърде много страст. Твърде много страст. Звучеше глупаво. Чувстваше се глупаво и нямаше ясна представа защо дава така отдушник на дълбоко лични чувства. Потърка голата си брадичка.
— Гледате на изписването на свети образи в храм като на… игра? — Беше високият стратег, Леонт. И от прямия, нелустросан войнишки тон Криспин разбра, че точно този човек се бе намесил преди.
„Един художник от Запада е като всеки друг — беше подхвърлил. — Какво ни интересува кой е дошъл?“ Криспин си пое дъх.
— Гледам на присъствието на светлината като на нещо заслужаващо възхита. Извор на радост и благодарност. Какво друго е утринната молитва, ваше височество? Загубата на слънцето е тежка. Мракът не е приятел на никое чедо на Джад и това е още по-вярно за един майстор на мозайки.
Красивото лице на Леонт леко се намръщи и той отрони:
— Мракът понякога е съюзник на войника.
— Войниците убиват — отвърна Криспин. — Навярно е необходимо, но не е възхвала на бога. Предполагам, ще се съгласите с мен, ваше благородие.
Леонт поклати глава.
— Не. Разбира се, че няма да се съглася. Когато надвиваме и покоряваме варвари или еретици, онези, които презират и отричат Джад на Слънцето, не го ли възхваляваме?
Един слаб мъж с изпито бледо лице се наведе напред, заслушан напрегнато.
— Нима наложената почит и преданата възхвала на нашия бог са едно и също? — Повече от десетилетие спорове с Марциниан го бяха наточили за такова нещо. Можеше почти да забрави къде се намира.