Почти.
— Колко изключително скучен стана изведнъж този разговор — заяви императрицата с тон, самото въплъщение на капризна досада. — По-скучно е дори от приказките как се полага парче стъкло на някаква си лепкава подложка. Хм, дори подлога. Не мисля, че подлогите са подходяща тема. Все пак Стилиана е съвсем наскоро омъжена.
Изчерви се стратегът, а не елегантната му съпруга, а умисленото лице на императора разцъфна в усмивка и в залата се разнесе смях, с нотка на злорадство.
Криспин изчака смехът да заглъхне. И каза, без да е много сигурен защо го направи:
— Трижди въздигнатата императрица ме покани да споделя възгледа си. Твърдия си възглед, така го нарече. Някой друг го определи като глупост. Пред такива величия не бих посмял да избирам теми, позволявам си само да отговарям, когато ме попитат, по най-добрия начин. И да се старая да избягвам пропастите на глупостга.
Изразителните устни на Аликсана леко се извика, но тъмните й очи останаха неразгадаеми. Беше дребна жена, с великолепно изваяно тяло.
— Добра памет имаш, родиецо. Аз те поканих, нали?
Криспин сведе глава.
— Императрицата е толкова милостива, че го припомня. По-низшите смъртни могат само да помнят всяка дума, която изрича. — Изненадващо, оставаше верен на себе си почти с всяка дума, която сам изричаше тази вечер.
Валерий, вече отпуснат на трона си, плесна с ръце.
— Добре казано, макар и безсрамно. Западнякът май тепърва ще учи придворните ни на някои неща освен на инженерството и техниката на мозайката.
— Ваше величество! Вие, разбира се, не приемате това дърдорене за реверсив…
Отпуснатото изражение изчезна. Сивите очи пронизаха като нож над рамото на Криспин.
— Сироес, когато представи скиците и плановете си на нашите архитекти и на нас самите, заяви, че този метод е нов, нали?
Настроението в залата се промени рязко. Гласът на императора беше леден. Все още седеше отпуснат в трона, но погледът му се бе променил.
На Криспин му се искаше да се обърне и да види кой е този друг майстор на мозайки, но не посмя да помръдне. Мъжът зад него заломоти:
— Ваше величество… трижди въздигнати, но той никога не е прилаган в Сарантион. Никога, на никой друг купол. Предложих да… — А какво чухме току-що от родиеца? Преди петстотин години? И защо? Това прецени ли го?
— Ваше величество, нещата с падналия Запад…
— Какво?! — Валерий Втори се стегна, наведе се напред и размаха пръст. — Става дума за Родиас, Сироес! Не ни говори за падналия Запад. Става дума за Родийската империя в нейния разцвет! В името на бога! Как е нарекъл Сараний този град, когато е очертал с меча си линията от канала до морето за първите стени? Кажи ми!
Страхът, възцарил се в залата, бе осезаем. Всички, мъже и жени, изящни и бляскави, бяха забили очи в пода като смъмрени деца.
— Той… нарекъл го е… Сарантион, трижди въздигнати.
— И още какво? Още какво? Кажи го, Сироес!
— На… нарекъл го е Новият Родиас, трижди въздигнати. — Гласът му се беше превърнал в грак. — Пресветли императоре, ние знаем, всички знаем, че на земята никога не е съществувал свещен храм, достоен да се сравни с това, което вие си представихте и вече въплъщавате в дело. Той ще е славата на света на Джад. Куполът, куполът е с нищо несравним по размери, по величие…
— Можем да го въплътим в дело само ако слугите ни са вещи. Сега ни казваш, че куполът, замислен от Артибасос, е прекалено голям, за да се приложи на него подходящата мозаечна техника? Така ли е, Сироес?
— Ваше величество, не!
— Не са ли достатъчни средствата, които ти се дават от имперската хазна? Не стигат ли чираците и майсторите? Самият ти не си ли възнаграден достатъчно, Сироес? — Гласът на императора беше студен и корав като камък посред зима.
Криспин изпита и страх, и жал. Не можеше дори да види човека, така безмилостно унищожен, но чу зад себе си как някой падна на колене.
— Щедростта на императора надвишава цената ми толкова, колкото величието му надвишава всички в тази зала, мой трижди въздигнати господарю.
— Може би си прав — отвърна ледено Валерий Втори. — Ще се наложи да премислим някои аспекти на строителните си планове. Можеш да си вървиш, Сироес. Благодарни сме на Стилиана Далейна, че така настойчиво ни препоръча таланта ти, но, изглежда, мащабите на нашия Храм надвишават възможностите ти. Случва се, случва се. Ще бъдеш подобаващо възнаграден за това, което си направил досега. Не се бой.
Още едно късче от ребуса. Благородната съпруга на стратега бе препоръчала другия майстор пред императора. Появата на Криспин тази вечер, толкова бързата му покана в двора бе застрашила този човек, а следователно и нея.