— Оказвате ми много висока чест — промълви Скорций.
— Е, какво е? — попита императорът. — Твоята идея, родиецо? Испахански рубин е заложен тук.
Криспин го погледна и преглътна. Не беше знаел какъв е залогът, разбира се. Не беше дребна награда. Беше цяло състояние, от далечния изток. Обърна се отново към Скорций и се окашля.
— Дали нямаше нещо общо със светлината и тъмнината в тълпата?
И от последвалата усмивка на лицето на колесничаря разбра, че е улучил. Успял беше. Решаващият ребуси ум. През целия му живот.
Във възцарилата се, изпълнена с очакване тишина, Криспин продължи все по-уверено:
— Бих казал, че много опитният Скорций е направил извода си от тъмното на тълпата, когато е стигнал завоя под Императорската ложа, ваше величество. Трябва да е имало и други неща, които той знае, а аз дори не мога да си ги представя, но бих рискувал, че това е най-важното.
— Тъмното на тълпата? — изръмжа сърдито протоофициарият. — Що за нелепост е това?
— Надявам се, че не е нелепост, ваше сиятелство. Имам предвид лицата им, разбира се. — Криспин не каза нищо повече. Гледаше колесничаря до себе си. Вече всички бяха извърнали погледи към него.
— Изглежда, си имаме — най-сетне проговори сорианецът — още един колесничар. — Усмихна се и оголи два реда равни бели зъби. — Боя се, че родиецът изобщо не е майстор на мозайки. Той е опасен измамник, господарю.
— Прав ли е? — попита рязко императорът.
— Напълно, трижди въздигнати.
— Обясни! — Беше заповед, изплющя като камшик.
— Поласкан съм, че бях помолен — отвърна кротко шампионът на Сините.
— Не си помолен ти. Гай Крисп от Варена, обясни какво имаш предвид.
Скорций се смути, за първи път. Криспин осъзна, че императорът е наистина раздзразнен, и предположи защо: в тази зала явно имаше още един човек с решаващ ребуси ум.
Заговори предпазливо:
— Понякога човек, който гледа нещо за първи път, може да забележи онова, което другите, по-запознатите с гледката, вече не могат. Признавам, че в последните надбягвания през този дълъг ден се бях отегчил и погледът ми започна да блуждае. Измести се на трибуните от другата страна на спината.
— И това те е научило как да спечелиш надбягване с колесници? — Краткият изблик на Валерий беше отшумял. Любопитството му се беше върнало, забеляза Криспин. Тъмният поглед на Аликсана до него беше неразгадаем.
— Научи ме как някой по-добър от мен би могъл да го направи. Един майстор на мозайки, както ви казах, господарю, вижда смяната на цветовете и светлината в света на Джад с известна… прецизност. Длъжен е, иначе ще се провали в работата си. Част от следобеда наблюдавах какво ставаше, когато колесниците минаваха покрай отсрещните трибуни и хората се извръщаха да ги проследят.
Валерий вече се беше навел напред, свъсил вежди и съсредоточен. Изведнъж вдигна ръка.
— Почакай! Ще рискувам. Чакай. Да… фонът е по-светъл, по-бял, когато гледат право напред — с лица към теб, — и по-тъмен, когато виждаш коса и шапки на главите?
Криспин не отвърна нищо. Само се поклони. Скорций до него безмълвно го последва.
— Вие спечелихте своя рубин, господарю — промълви колесничарят.
— Не съм. Все още не… Твой ред е, Скорций. Обясни!
Сорианецът заговори:
— Когато стигнах завоя при катизмата, ваше величество, трибуните вдясно от мен бяха многоцветни, доста тъмни, докато карах покрай Кресценс и навътре. Не трябваше да е така, след като първите на Зелените и Сините бяха точно под тях. Лицата им трябваше да са извърнати точно към нас, докато минавахме, да са светъл фон на слънчевата светлина. При надпревара всъщност лица няма, само фон — както каза родиецът, впечатление за светло и тъмно Трибуните преди завоя бяха тъмни. Което означаваше, че зрителите са се извърнали от нас. Защо са се извърнали от нас?
— Заради сблъсъка зад вас. — Императорът на Сарантион кимна замислено, сплел пръсти пред себе си, с лакти на облегалките. — Нещо по-изкусяващо, по-привлекателно от двамата шампиони.
— Голям, жесток сблъсък, господарю. Само това би ги отклонило, би ги накарало да извърнат глави. Ако си спомняте, първоначалната злополука стана преди двамата с Кресценс да излезем напред. Изглеждаше дребна, двамата я видяхме и я избегнахме. Тълпата също трябваше да я е видяла. За да се извърне така Хиподрумът от двама ни, трябваше да се е случило нещо по-голямо, след първия сблъсък. А ако трета — или и четвърта — колесница са се блъснали в първите две, то екипите на Хиподрума нямаше да са успели да разчистят пистата.